Къщата на Аврил Лавинг

Прибрах се в къщи и веднага се цопнах на дивана.Пуснах телевизора и започнах да гледам.
- Няма нищо интересно по ТВ-то. - казах аз и станах от дивана.Отидох в стаята и легнах да подремна.

Явно не можеш и да заспя станах и отидох до едно кафене.

Доведох Ариана у нас.Поканих я да седне на дивана и започнах да я разпитвам:
- От кога имаш опашка?Родителите ти имат ли?А знаят ли? - и още какви ли не въпроси.Тя сякаш се беше стреснала от мен.Аз и се извиних обясних й че не познавам много хора поправка русалки в този град и че тя е първата,с която говоря!

Намали малко снимките защото разтягат страницата Wink

Как?

Постави само линковете както е направила Бони.

Mermaid Брой мнения : 62 Join date : 28.05.2011

Къщата си я биваше.Малко ме стресна с всички тези въпроси , но се разсмях.
- Виж Сюзан аз съм родена русалка.Баща ми е владетелят на моретата , аз съм неговата малка непослушна , но любима дъщеря и понеже много исках крака и постоянно бягах от вкъщи и излизах да гледам хората , той ме дари с крака , но не трябва мокря ходилата си.Живея тук от две години и поддържам връзка с него.Понякога го виждам ,но държим връзка чрез този рапан - извадих от чантата си един голям и красив рапан и се усмихнах.

- Еха - изписуках аз - Какъв хубав рапан може ли да го видя?
Започнах да оглеждам рапана като от време на време поглеждаш с кучешки поглед към Ариана.

Mermaid Брой мнения : 62 Join date : 28.05.2011

-Заповядай - подадох й рапана.Тя започна да го разглежда ,но отвреме на време ми хвърляше странни погледи.
- Какво ? - попитах и леко се намръщих.Изведнъж рапана започна да вибрира и да си сменя цвета.
- Извинявай татко звъни - взех рапана и го допрях до ухото си.
- Кажи тате..Добре съм...Какво правя ли?Ами тук съм у едно момиче? - отдалечих рапана от ухото си.Виковете му ме заглушаваха. - Татко знаеш ,че съм предпазлива - отново отдалечих рапана от ухото си.Не исках да слушам поредните му викове. - Стига си ме сртавнявал със сестрите ми ....Ох слушай тя също е необикновена като мен ,тъй че спри да се ядосваш и да пречих на корабоплаването...Да...Ще ти звънна скоро - затворих и седнах го Сюзан като се облегнах назад.
- Бащи - възкликнах.

- Не можеш с тях, не можеш и без тях!
Попитах Ариана какво й се прави сега.

Mermaid Брой мнения : 62 Join date : 28.05.2011

Засмях се.
- Да ,така е.
Замислих се какво ми се прави.Щеше ми се да науча малко повече за нея или по-скоро историята й. Почувствах се жадна.
- Ами в момента бих искала да чуя твоята история , но преди това ако може да ми донесеш часа студена вода със сол,много сол.Даже по-добре ми донеси цялата солница - усмихнах й се.

-Добре - погледнах странно към Ариана.Отидох от хладилника и взех една минерална вода и после й дадох солницата.Започнах да разказвам:
- Ами попринцип бях обикновенно момиче,но веднъж като бях малка си имах къщичка на дърво.Една неделя бях горе и заваля много силна буря и нямаше как да стигна до дома си.Започна да гърми много силно и изведнъж една гръмотевица падна върху къщичката и аз паднах на земята като мъртва.На другата сутрин се събудих у нас и бях ядосана,ядосана на бурята и от това косата ми пламна.Започнах да експериментирам с всички чувства,но някрая разбрах,че мога и така да ги контролирам силите ми.

Mermaid Брой мнения : 62 Join date : 28.05.2011

Поех бутилката с минерална вода и солницата.Докато слушах Сюзан отворих бутилката и махнах капачката на солницата.Излях всичката сол в шишето, разклатих го и отпих.Солената вода ми дойде много добре.След като събеседничката ми завърши разказа си възкликнах:
- Значи така стана фея.какво казаха родителите ти?

-Ами те нищо не казаха просто продължих да си живея нормално само където имах крила.

Прозинах се.Погледнах към часовника беше 22:37 толкова ми се спеше и казах на Ариана:
І мНого ми се спи сега може ли да продължим утре? - -попитах пак и отново се прозинах.
- Разбира се - отвърна Ариана.Станахме и аз я изпратих до входната врата усмихнах й се и отново се позинах!

Mermaid Брой мнения : 62 Join date : 28.05.2011

- Е ще те оставям тогава - усмихнах й се приятелски.
- Чао - казах и си тръгнах.

Беше рано сутрин.Станах и се оправих взех си сандвич от хладилника и го налапах.Отидох до външната врата,отворих я и излязох навън.

Влязох вътре капнала от умора.Оставих покупките в хладилника и се пльоснах на дивана.

С Лиса дойдохме у дома.Влязох в моята стая,взех си куфара и започнах да прибирам дрехите си в него.Взех няколко чифта обувки,блузи,панталони- къси и дълги,чорапи,сутиени и долно бельо.За малко щях да забравя най - важното - банските взех всичките си бански и ги сложих в куфара.Върнах се отново при Лиса и я подканих да тръгваме към тях.Тя се съгласи и потеглихме.Аз с моя куфар посред нощ се чуваха единствено колелцата на куфара и нашият куфар.

Прибрах се вкъщи,метнах куфара и тръгнах нанякъде!

» Къщата на Лиса
» Дневник на Аврил Лавинг
» Къщата на Иън
» Къщата на Стивън
» Къщата на Симон