Кафене "Juicinet"

Влязох в кафенето Джус нет, огледах се наоколо за някой познат, но не познавах никого. Поръчах си един ягодов шейк и седнах на една от масите. Реших да позвъня на Рики, за да се срещнем тук.
- Рики, в кафене Джус нет съм, идваш ли? - казах и след като тя потвърди затворих телефона и я чаках там.

Влязох в кафенето и се огледах. След като намерих с поглед Бела отидох и седнах до нея.
- Тук съм - поръчах си и аз един ягодов шейк.
- Знаеш ли Бела тук има и други русалки. Сега се връщам от едно езеро където някой ме напръска с вода и се превърнах в русалка пред тях - казах колебливо, сега Бела сигурно щеше да ми се ядоса че са ме видяли и не съм направила нищо за да го предотвратя.

- Моля? - казах хем ядосано, хем учудено.
- Ами..сигурна ли си, че са били русалки? - казах набързо. Рики наистина си играеше с огъня, ами ако някой обикновен човек я е видял..не ми се мисли какво ще стане.

- Честно казано... Едната със сигурност беше русалка но другата... - не бях сигурна дали момичето което стоеше до русалката е русалка.
- Какво пък толкова. И да е била човек момичето до нея беше русалка така че не е видяла само мен - казах отпивайки от шейка си.

- Добре.. - отдъхнах и отпих от шейка си.
- Нямаше други хора наоколо, нали? - питах, за да се уверя, че всичко е наред и Рики е в безопасност.

- Не разбирам защо трябва да живеем в страх че хората ще ни видят? Те знаят за вампирите, за вещерите и вещиците защо да не знаят и за русалките? - станах от стола. Преди беше нормално да се крием но сега не виждам причина. Е, има опасност да ни затворят някъде но все пак...

Станах от стола.
- Да, но Рики има опасност да ни сторят нещо лошо. Нека да запазим тайната поне още малко.

- Какво ще кажеш да идем на Мако? - не чаках отговор а направо я задърпах към морето. Остров Мако беше едно от любимите ми места и точно сега исках да отидем там.

Влязох в Джус нет, обикновено познатите ми се събираха тук, имах нужда да подразня някого, но там нямаше никой познат. За пръв път Рики и смахнатите й приятелки не бяха тук. Поръчах си едно кафе и седнах на една от масите.

Сега точно не ми се търсеше Клео. Просто имах нужда да забравя за случилото се и да се надявам че няма да се повтори. Отидох в кафене Джусинет. Там беше Зейн.
- Здрасти - казах и седнах до него.

- Точно на време.. - отпих от кафето си и се огледах на зад.
- Сама си? - казах учудено.
- Къде са Клео и ... ъъ..Бела? - казах и се засмях дразнещо.

- Откъде да ги знам - казах грубо. Изобщо не ми беше до закачките на Зейн. Поръчах си и аз едно кафе но по възможност най студено. Напоследък топлото ми идваше в повече. Поне бях както преди и не бях вече червена. Не стига че изглеждах като домат а и мразех червения цвят.

- О..мислех, че винаги сте заедно. - казах небрежно и отпих от кафето си, оглеждайки се наоколо.

- Ами сгрешил си. Не сме залепени една за друга - казах и опитах от кафето. То беше топло!
- Мисля че си поръчах студено а не топло кафе! Веднага ми донеси правилната поръчка! - развиках се на момичето което обслужваше съседната маса.

- От кога пиеш кафето студено? - погледнах я странно. Явно беше станало нещо с онези русалски неща, изглеждаше ми малко странна.

- Откакто опашката ми стана червена и самата аз бях червена като домат. - донесоха ми студеното кафе и започнах да пия. Видях че Зейн ме гледа учудено, сигурно искаше да му кажа какво е станало.
- Дълга история. - казах кратко.

- Обичам да слушам дълги истории. - казах, гледайки любопитно. Отпих от топлото си кафе.

- Ами вчера при пълнолунието полудях и изгорих къщата на Бела,освен това за малко да изпържа самата Бела и Клео. На сутринта като видях че съм червена. Влязох в басейна си и опашката ми също беше червена. На Бела опашката и тя беше червена но на Клео беше черна. После отидохме до Мако и Клео направи някакви змий от вода които ни нападнаха. После нещо ми стана и стоплих до такава степен водата в лунния басейн че за малко да изгоря Клео. След това опашките станах пак нормални и всичко си беше както преди. Стават странни неща на този остров...