Дневника на Анастасия Деледалго

-За първи път пиша дневник..Дали ще се справя?
-Ще се справиш.-тути.
-И как?-Фрути.
-Бихте ли млъкнали.Опитвам се да пиша.
-Уф!-и двете в един глас.
Така...Скъпо дневниче..Ъм,не..Трябва ти име..Отрова?Не!Тайна?Не!Черешка!да,защото си ми червено-като косата ми..http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSWmb_5FxMi51bWyUawuSf_1KaXYQhrJZz-AmN_CgdgVurSVQk2

Е,започвам...

Здравей,Черешке!Как си?Боже,какво питам?!?Супер си!Като мен..Сигурон ти е интересно как реших да си правя дневник?Ами ето:

-Какво ще кажете?
Трябваше да отида до книжарницата за няколок тетрадки.Продължавах да уча дори и сама.Нали,луда съм?
-Виж,виж!
-Не крещи така,Фрути!
-Купи си онази черевна тетрадка!
-Но то е дневник!
-Повярвай ми ще ти харесаы!
Доста спорихме и накаря реших да те купя.И сега пиша дневник..Е..Не екой знае колко интересно..
Днес се срещнах и с Лулу-Лусинда.От доста време не се бяхме виждали-нали сега е в Харвард и няма време за мен или другите.говорихме надълго и нашироко за уроците й.След това се забавялвахме и ходихме в мола.Беше адски забавно.И как?!?Та тя е Лулу!Говорих и с Хилари.Новата й работа като учител по бойни изкуства вървяла добре.Тя добре,че ми помагаше в бояи сега се справям добре колкото нея.То няма накъде повече.Утре ще ходя в затвора да видя мама и татко.Много ми е тъжно да ходя там,но те си живеят добре.Не е като обиконвенните затвори.По-различно е.
Днес си напаривх и няколко нови снимчици:

http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTt5bQpWBQ6wDIGcxzMZEiSHurDnzY0N823fdod6_YN0cn4wXqI

http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcThHpDP-BTJJVGzC4aI6fR-G5LQkCXn7Rsx90BpoXroc6IsnfWp

http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSsQUWnc5_LinKAbgOtt-aHEhs9G0KPjXBn9Ara-oZBN3g8VFSU

http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSC2AoCKFjF0fTcMZZLEAW6Z74XBDrjgUxbQLBojpxSqXPliugb.

Сещаш се-за албумчето ми със снимки в теб Черешке.

Ти сигурно дори не знаеш историята ми!Ще ти я разказвам малко по малко...

Първа глава
Моето раждане и първите две години от живота ми

Родена съм в Рио Де жаенйро в два часа и осем минути вечерта.В болницата билзо до дома ми-болница Риос.Майка ми и баща ми са били адки щастливи-аз съм анй-голяма и съм била първото им дете.Роднините ни и пирятели ни обисипаха с подаръци.Кръстили са ме Анастасия.Анастасия-на онази известна руска принцеса Анасатсия Ромаева или Романева иза самата вече забравих.Баба ми Алексис била против това-тя е била млада баба на 53.Искала да се казвам като нея.Родителите ми опнеже са инати решили друго.Баба здарвата се разсърдила,но като ме видяла такава сладка бързо й минало.Още от малка започнали да поддържат косата ми.Сега тя е мека,пухкава и главно права.Така и предпочитам.Очите ми са зелени.Била съм пухкаво бебе.Походила съм на 1 ,а на една и половина вече съм говорела много добре.Яон в мен се развивал талант.И след половин година-на втория ми рожден ден окончателон ес разбраха дарбите ми.Една от тях е много хубава-мога да взимам дарбите на другите!Сега съм перизпълнена с дарби,но това понякога е доста объркващо.Е,като за начало това.хайде,утре пак!

Добре утре ще пиша!!!И сигурон нови снимки ще добавям!





Подпис:Анастасия Деледалго