Ресторант "Nice"

Почувствах глад, за това отидох в един ресторант и седнах на една от масите. Нямаше кой знае колко хора но определено беше много шумно. След като дойде сервитьорката и ми даде менюто го разгледах.
- Искам едни спагети по италиански и една студена лимонада - казах накрая и подадох менюто обратно на сервитьорката. След като ми донесе поръчката започнах да ям.

Бях гладен, влязох в някакъв си ресторант. Седнаха на една от масите. Сервитьорката дойде и ми подаде меню. Прегледах го набързо и поръчах спагети, подадох менюто на сервитьорката. Огледах хората в ресторанта. На отсрещната маса седеше..Бони? Не бяхме се виждали от доста време.
- Бони? - казах и тя се обърна към мен.

- Деймън? - усмихнах се изненадано и го прегърнах.
- Колко години минаха? Боже изобщо не си се променил - казах и го дръпнах да седне срещу мен. Той донесе спагетите си.
- Не знаех че си в този град. Какво правиш, как си? - заразпитвах. Беше много приятно да срещна отново стар приятел който не бях виждала от години.

След като свърши филма огладнях и се отбих в близкия ресторант, къщата ми беше много далеч от тук. Влязох в ресторанта и тръгнах към една маса докато не видях Бони и Деймън да си говорят. Но как.. Те се познаваха? Приближих се към тях.
- Хей Бони! - усмихнах се на Бони. Тръгнах да седна до нея но ме изпревари Деймън.
- Бони, моля те кажи на.. Този там - посочих Деймън.
- Да се премести на друго място

Бони и Джен се познаваха?
- Още се сърдиш. Мислех, че вече си забравила. - казах главно, за да я подразня. Погледнах към Джен, а след това към Бони. Явно те двете се разбиаха, което ме учуди. Характерите им бяха много различни.

От някъде се появи Джен и очевидно познаваше Деймън.
- Няма да питам дали се познавате, очевидно е. - казах само. Джен изглежда беше сърдита на Деймън за нещо. Реших да ги оставя за малко сами, да се сдобрят и да се разберат.
- Аз ей сега се връщам - казах и тръгнах към тоалетната.

- Няма ли да седнеш? - казах дразнещо и хапнах от спагетите. След като Джен седна сервитьорката дойде. Джен си поръча салата.
- О, значи си решила най-накрая да свалиш някое килце. - казах за да я подразня и хапнах още малко от спагетите.

- О, така ли? Какво ще кажеш да ти помогна да изядеш спагетите по бързо? - като казах това станах, отидох до Деймън, взех чинията със спагетите му и ги изсипах върху главата му.
- Пробвай и малко салата - взех салата и също я изсипах върху главата му.
- О, какво е всичкото това ядене без лимонада? - взех лимонадата на Бони и направих същото което направих със салатата и спагетите.
- Надявам се да ти хареса обяда - усмихнах се злобно.

- Да, много вкусно, нали? - казах и взех спагетите на Бони, хвърлих ги към Джен, те изцапаха дрехите й. От някъде бях копирал тази дарба, след малко върху мен нямаше спагети, салата и лимонада. Всички в ресторанта ме гледаха странно.
- Ще забравите как изглеждах преди малко! - казах и всички подължиха да ядат без дори и да ме поглеждат.

- О, не. Направо се махайте ресторантът затваря - използвах внушение и всички си тръгнаха. След минута дрехите ми се изчистиха, копирах току що дарбата която Деймън беше използвал. Взех един кол и го забодох в крака си откъдето потече кръв. Исках да видя какво ще направи нещо като изпитание. Седнах на стола и след като раната заздравя го направих отново и отново.

Взех кола преди за пореден път да го забие в крака си.
- Ако това е някакво изпитания спри! - казах и хвърлих кола на земята. След малко Бони се върна. Гледаше така, сякаш казваше "какво сте направили тук".

Върнах се от банята и това което видях беше шокиращо.
- Какво сте правили тук? Аз ви оставих да се сдобрите а вие.. - казах изненадано и огледах наоколо. Те пак започнаха да се карат и да си хвърлят предмети един на друг. Нямах друг избор - предизвиках им силно главоболие. След като спряха спрях и аз главоболието.
- Какво толкова има че само се карате? Държите се като 5 годишни а сте на няколко века! Съвземете се! - викнах.

- Бони, как да не се караме като той постоянно прави глупости и ме предизвиква? Вчера ми сряза сутиена, 40 пъти се наложи да се преобличам заради него.. Просто е невъзможно да говорим нормално като той само се заяжда - казах все едно Деймън не беше при нас. Главоболията които предизвикваше Бони бяха ужасно силни и дори още ме болеше малко главата. Ресторантът беше с краката на горе и наистина имаше нужда от почистване но това не ме интересува особено сега.

- О, пак аз съм виновен. А кой съсипа телефона и дрехите ми? - казах гледайки Джен.
- Чакай, чакай! Да не загубих слуха си, защото нищо не чувам? - казах с ирония и отново седнах на стола си.

Не погледнах Деймън просто се обърнах към Бони.
- Ето, виждаш ли пак го прави. А и освен това е голям лъжец, трябва да вземе медал за лъжите си. Дори когато е пиян лъже. Това е наистина невъзможно - обърнах се към Деймън и го загледах. Погледът му беше толкова безразличен.. Наистина приличаше на малко момче което не знае какво му става и какво прави. Той също ме загледа.
- Какво ме гледаш? Почти никога не съм те виждала да говориш и да мислиш сериозно! - му викнах.

- Джен, защо когато се видим някъде въобще си говорим, като постоянно се караме? - казах този път сериозно.
- Ето, виждаш, че мога да бъда сериозен.
- И за какво по-точно съм те излъгал - казах след малко.

- За всичко. Просто не ти вярвам за нищо вече. И съм сигурна че това "обичам те" беше лъжа. Та ти искаш да ти вярвам а си ми доказал точно обратното. Доверието не се купува Деймън, печели се. - казах и изражението ми беше толкова сериозно колкото не беше никога през целия ми живот.
- Просто не мога вече да ти вярвам. - казах накрая и седнах на стола като се загледах в земята. Бях меко казано отегчена от всичко това. Просто ми беше писнало от караници и какво ли още не.

- Права си, печели се, но как да спечеля доверието ти като ти не ми даваш шанс.
- И по-добре копирай от някъде дарба с, която да разбираш кога някой те лъже. - казах и станах от стола си.

- И какъв шанс искаш да ти дам? И не, няма да копирам от никъде тази дарба. - станах от стола. И двамата бяхме забравили напълно присъствието на Бони. В един момент я погледнах. Тя беше седнала на един стол и ни гледаше все едно гледаше някакъв филм. Тя само ми намигна и после погледнах отново Деймън. Право в очите. След няколко минути излязох от ресторанта и тръгнах на някъде.

След като Джен излезе от ресторанта отново седнах на един от столовете, а Бони все още ме гледаше все една гледа някакъв филм. Вече ми писна от тези караници, покрай всичко това забравих за Аврил, но какво ли ми пукаше.

- Знаеш ли, когато се карате сте толкова смешни - усмихнах се. Цялата тази бъркотия в ресторанта някак ме дразнеше.. С помощта на малко магия всичко се върна на мястото си и петната се изчистиха.
- Какво ще кажеш да се разходим някъде както преди? - казах на Деймън.

- Добра идея - казах и станах от стола. След малко с Бони излязохме от ресторанта. Тръгнахме към някакъв парк. Липсваха ми разходките с Бони, преди години тя беше най-добрият ми приятел.