Парка с лабиринта

Заведох го в парка с лабиринта. Тук не идваха много хора, но щеше да е забавно. Много обичах лабиринти.
- Е, ще влезем ли? - погледнах го предизвикателно и се усмихнах. Чудех се дали беше толкова смел, че да влезе в лабиринт от които много трудно излизаха хората и в повечето случаи седяха с часове вътре чудейки се на къде е изходът.

- Шегуваш се, нали? - казах, а тя поклати глава.
- Е, добре.. - казах и я дръпнах в лабиринта. Нямаше лесно да намерим изхода, но това си беше най-забавната част. Влязохме в лабиринта и завихме по пътечките.

След около половин час в търсене на изхода спрях.
- Това наистина е трудно. - казах задъхано. Слънцето беше много силно, но ако накарах времето да се промени и да завали щяхме да се измокрим а това не беше добра идея особено пък сега, така че по добре така. В този момент получих СМС от Петя в който пишеше че е бременна и че иска аз и Деймън да сме кръстниците на децата и че те ще се казват Дженичка и Деймънчо понеже са близнаци. Останах с отворена уста.
- Чети - казах на Деймън и му подадох телефона.

Зяпнах с отворена уста.
- Ей..вампирите от кога... - спях се. Сетих се, че аз и Петя по-рано бяхме.. Господи, дано не са от мен, дано не са от мен - помислих си. Стъписах се, нали вампирите не можеха да имат деца? До сега да съм имал стотици деца, тук има нещо съмнително. След половин час успяхме да намерим изхода.

С Крис дойдохме в някакъв парк. Чувала съм, че тук не идват много хора заради лабиринта.
- Хайде да влезем вътре. - казах и задърпах Крис в лабиринта. Не бях идвала никога тук. Дори и да се изгубим ще бъде много забавно. За миг забравих за бебето. Опитах да не мисля за това, но не се получаваше.

Бях идвал в този парк преди много време и не бях сигурен, че ще можем да се измъкнем, но какво пък.. Преди да успея да кажа и дума Петя ме задърпа в лабиринта. Обикаляхме из пътеките докато най-сетне решихме да опитаме да намерим изхода. Тръгнахме на една посока, но това си беше трудно, май скоро нямаше да излезе от лабиринта.
- Ам..мисля, че е на там. - казах и тръгнах по една от пътеките, но сгреших.
- Или пък не.. - казах след малко.

Нямаше да намерим изхода скоро. Седнах на тревата и се умълчах. Почти през цялото време не казах нищо. Загледах се в небето. Беше горещо. Изведнъж усетих, че нямам сили да се изправя. Това беше странно, защото не бях уморена. Опитах да предизвикам облаци, но не успях. Опитах отново..същия резултат. Напоследък се случват странни неща с мен. Нещо става със силите ми. Опитах да призова вятър..успях, но за малко а и беше по скоро лек бриз. Какво става с мен не знам. Успях да стана от тревата. Тръгнахме да търсим изхода. Мисля, че го намерихме. Тръгнахме, но..влязохме по - навътре в лабиринта. Нямаше и обхват да се обадя на някой, който познава този парк. Седнах на сянка. Крис седна до мен.

Огледах се наоколо, вече се беше стъмнило, трябваше да намерим изхода по-бързо..освен ако не искахме да нощуваме тук. Е, за мен нямаше проблем в това, но за Петя не бях сигурен. Изправих се и огледах още веднъж, не можех да се ориентирам по пътеките, а и беше тъмно.
- Знаеш ли, с телепортиране може и да стане.. - казах след малко.

- Не съм сигурна, че ще стане, но няма да изгубим нищо ако опитаме. - казах и опитах да се телепортирам вкъщи. Първи път - неуспешно, втори -- същия резултат.
- Не мога. - казах и седнах на земята.
- Ти се телепортирай аз ще потърся изхода. - казах и тръгнах на някъде. Все няога ще намеря изхода..нали?

Тръгнах след нея, не можех да я оставя тук. Никога до сега не бях телепортирал себе си и друг човек, не бях сигурен, че ще се получи. Отидох до Петя и хванах ръката й, стиснах я силно и затворих очи. Опитах да се концентрирам и го направих, но нямаше никакъв резултат.
- Мамка му.. - изръмжах. Отново стиснах ръката й и се концентрирах. Този път се получи, е не се телепортирахме направо в къщата, поне на няколко преки от нея, но поне се измъкнахме..