Парк "Rest"

Отидох В парка и седнах на една пейка .

Дойдох в парка, в който преди идвах за да пия кръв. Видях едно момиче. Изпих кръвта и. Избърсах кръвта от лицето си и изхвърлих трупа. Седна на една пейка. Добре, че нямаше много хора, че пак трябва да се разправям с тях и да трия спомените им за това че съм пила кръв...

Петя отиде в някакъв парк, естествено - проследих я. Изпи кръвта на едно момиче, преди не беше такава. Е, и аз го бях правил, но когато имаше някаква причина, като например онзи, който я целуна в хотела, изпих и последната му капка кръв с наслада, но..в мое извинение си го беше заслужил. Петя седна на една пейка, аз седнах на тази до нея, като все още бях невидим. Знаех, че това няма да продължи дълго, щеше да усети, че около нея има вампир.

- Добре покажи се. - казах щом усетих, че наоколо има вампир. Мъжът представил се като съпругът ми се появи...
- Какво искаш от мен? - попитах го...едва ли сме..ъъъ женени. Но е ужасно сладък. Приближих се и го целунах.

Знаех си, че все някога ще ме усети. Станах видим, тя май не се изненада много от присъствието ми.. Прочетох мислите й, не вярваше, че сме женени, което ме натъжи малко..но ме мислеше за..ужасно сладък? Приближи се до мен и ме целуна, аз също я целунах..толкова спомени минаха през съзнанието ми за няколко секунди.

Май наистина сме били заедно...поне така прочетох в мислите му. Отдръпнах се от него.
Едно момиче дойде в парка. Изпих и кръвта...напоследък бях доста гладна...Избърсах кръвта от лицето си и захвърлих трупа в храстите.

Това, което тя направи беше ужасно, убиваше хора..просто за забавление, ако продължаваше така в града нямаше да остане и един жив човек. Е, не че аз не пиех човешка кръв..но рядко убивах хора. Станах от пейката, не знаех какво да направя, за да върна поне част от спомените й. Според доктора те щяха постепенно да се завърнат, за неопределен период от време.. не, не можех да чакам.. Отидох до нея и започнах да я целувам.

Той ме целуна..
- Крис..? - казах след като нещо премина през ума ми. Виждах като видение едно момиче и едно момче - близнаци. Кои ли са те?
- Какво става с мен? - изкрещях и блъснах момчето. Седнах на земята и сгънах колената си. Прикрих лицето си с ръцете си.

Тя си спомни името ми, което беше добре..Прочетох мислите й. Не смятах да й казвам, предположих, че сама ще си спомни..не исках да я претоварвам с това. Тя седна на земята и закри лицето си с ръце. Седнах до нея и я гушнах.

Крис..седна до мене и ме гушна. Изведнъж ми стана лошо и припаднах. След около 20 мин. се събудих. Крис ме беше сложил да легна на една пейка. Станах от пейката.
- Какво стана? - попитах потърквайки се по главата.

Тя се събуди, попита какво е станало.
- Ами..стана ти лошо и..припадна. Май щеше да е по-добре да останеш в болницата.. е, мое мнение..и това на доктора, на който въздейства. - казах и се приближих към нея. Дали вече си спомняше всичко или беше забравила и спомнилото си до сега или нямаше никакъв резултат.. Започвах да се побърквам.

- Не няма да ходя в никаква болница. - казах му. Няма да ходя по болници заради един припадък...Той продължава да настоява..най - накрая се съгласих и тръгнах, въпреки, че нямаше нужда да ходим там..отново.