Отбих се в близкото кафене, седнах на една от масите и зачаках сервитьорката да дойде. Когато тя дойде да ме обслужи поръчах едно кафе. Замислих се какво ли прави Джен, беше се затворила в стаята си. Реших да й се обадя, но ми вдигна брат ми.
- Искам да говоря с Джен! - казах ядосано.
- Не мисля, че точно сега й е до разговори.. - каза Джейкъб с гадното си гласче.
- Какво искаш да кажеш? - струваше ми се, че иска да я нарани или по-точно да отмъсти на мен.
- Ами това, че може по погрешка да съм сложил върбинка в кафето и.
- Къде е тя? - казах нервно.
- Няма да стане толкова лесно.. - нахално каза той.
- Джейкъб не се шегувам! Какво искаш от мен? - викнах ядосано.
- Искам да ми се извиниш за всичко което си ми направил. - когато чух това много се ядосах.
- Аз да се извиня на теб? Е, поласкан съм! Не мислех, че съм превърнал живота ти в ад!
- Деймън, уверявам, че ако не направиш това което казах ще направя живота на Джен ад, а от части и твоя! - щом каза това затворих телефона. Сетих се, че беше направил това и преди. Колко умно, да отвлече някой, на когото държа..само Джейкъб би измислил такава глупост. Миналия път бее отвел "жертвата" си в мрачната гора, предполагам беше завел Джен там. Оставих парите за кефето на масата и тръгнах към тази гора. Нямаше да позволя да се случи нищо лошо на Джен, поне в това бях сигурен.