Езерото в гората

Плувах си доволно във водата,а от време на време излизах по към брега.Не бях сама в това езеро.Имаше още като мен.Ние също играехем гоненица и криеница,но във водата,а тям бяхме доста бързи.Бяхме излезнали на повърхноста да огледамо когато видяхме няколко момчета-мъже.Потопихме се във сините води на езерото и се скрихме на дъното.
-Вярвате ли на легендите за митичното създание което живе тук?-попита единия.
-Не...-заяви друг.Аз бях една от русалките които заплува нагоре към лодката им.Една от сестрите ми плесна с опашка и мъжете се обърнаха да проверят.Дкато те гледаха назад аз се приближих към лодката.Почнах да пея нежнда песен.
-Погледнете...-каза един от тях като се обърна.Попринцип бях срамежлива,но бях и главна,а не одобрявх това лувуване.Приближих уснит към тези на мъжър,Обгърнах лицеот му с ръце и тогава го задърпах към водата.Останалите почнаха да скачат над лодката и да дърпат мъжете един по един докато аз отнасях този към дъното.След като се нахраних се заех отново с забавленията.

След дома на новата си познайница реших да се разходя малко.Обикалях гората , когато попаднах на едно езеро.Странно не го бях виждала преди.Приближих се към камъните и погледнах по -добре водата.Усещах нечие присъствие , но някак се чувствах леко уплашена.
- Ехо - провикнах се леко несигурно. - Има ли някой?

Подадох глава от водата.Имаше камани зад които се скрих.Момичето беше хубаво и горе доло на моята възраст.Една от сестрите ми се подаде от водата и заплува къммен.Стоях скрита зад камъка и наблюдавах всичко.
-Сирена!-каза посестримата ми.С бързо движение се озОвах до нея.
-Да..-изрекох несигорно.
-Отиди и виж какво иска момичето..-трябваше да се подчиня на старшата и заплувха към момичето.Можеше да излежда ,че имах крака,но бях с опашка
-Хей здравей.-помахах като типично момиче.
-Коя си ти?

Погледнах учудено момичето.Създаваше се илюзията ,че има крака ,но аз усещах ,че е като мен или поне нещо сродно.
- Същото бих могла да те попитам и аз - казах. - И аз съм Ариана
Надигнах глава и се огледах наоколо.Онова разяждащо чувство ,че не нещо лошо ще се случи все още го имаше.

-Аз съм Сирена.-предсатавих се.
-Хайде Ариана ела при мен..-примамих я аз.Обичахме мъжете това е вярно,но всичко живо беше важно.
-Мразя това..-измуфтях.Старшата сестра излезна от водата.
-Сирена!-извика ми тя.
-Тя е като нас!Няма да я ядем!-говорех по уверено от всяко.
-Като нас?О моля тогава да приемете извиненията им!-каза сестра ми.

Разхождах се из града докато не попаднах да някакво езеро. Скрих се зад един храст за да не ме видят двете момичета които бяха там. Като огледах по-добре осъзнах че едното момиче е русалка точно като мен. И другото изглеждаше на русалка. Изобщо не си и представях че има още като мен в този град. Излязох от храстите и се приближих до момичето и русалката.
- Здравейте - казах несигурно. Усетих как някой хвърли вода върху мен и след 10 секунди се бях превърнала във русалка. До сега не бях плувала в езеро и май беше по-добре да стана пак човек. С помоща на дарбата си изсуших кожата си и станах отново човек. Звънна телефона ми, беше Бела.
- Момичета трябва да тръгвам, до скоро - казах и тръгнах към кафенето.

Поколебах се.Щях да вляза ,когато изведнъж дойде едно момиче,но някой я напръска и тя бързо влезе в езерото ,за да прикрие факта ,че е русалка като мен и като Сирена.
- Това беше странно - възкликнах след като момичето изчезна.После се засилих и се гмурнах в езерото.След няколко секунди вече плувах със синята си опашка.Приближих се до Сирена и сестрите й.
- Вие изглежда сте израснали тук.Аз идвам от морето - казах.

-Те да.Аз не.Аз съм от езерото на Сирените,но бях уловена от ловци на русалки и един от тах ми помогна да избягам и ето ме сега тук..-казах и се усмихнах мило.
-Та как се казваш?

Намръщих се.Тя не ме ли слушаше?
- Ариана.Вече ти казах. - отдалечих се от нея и заплувах все по на дълбоко и по-надълбоко.С учуда забелязах,че имаше доста други русалки,но те бяха някак различни.Върнах се отново на повърхността при Сирена.
- Вие изглеждате различни.С какво сте различни?

Усмихнах се.
-Тук има сякакви.Сирени ,обикновени..като теб.Аз и другите сме различни с това..-отворих уста и от там се показаха зъбите ми които мязаха на вампирски.
-Можем и да пеем много добре..се пак..трябва да се храним..-след тези думи запях нежна песен.Няколко от мойте сестри се показаха..
-А онова момиче преди малко хъм ами то ..неговия вид е странен.Станали са русалки на остров..има най-различки русалки тук..

Леко се стреснах при вида на зъбите,но после кимнах.
- Не бих казал а,че съм обикновена.Аз също мога да пея много добре и да омайвам,но не се храня с мъже.Баща ми е владетел на морета.А относно онова момиче - мисля ,че се сещам ,за кой остров става дума.Той дава шанс обикновени хора да стават морски създания ,но си има цена , която трябва да се заплати.Те са прекалено зависими от луната - размахах няколко пъти с опашка и се усмихнах на Сирена.
-Пееш много хубаво.

-Мерси.-усмихнах и се и се завъртях във водата.
-И ние не сме кой знае в каква безопасност когато е пълнолуние.Обичаме ярката светлина вечер..и луната ни хъм привлиза..за теб съм чувала,че вечер винаги имаш опашка..вярно ли е?-повдигнах вежда.

- Ами да - казах. - Ето защо ми е много удобно ,че живея на брега на морето, но е малко сложно ,когато става въпрос за срещи вечерно време.И също така трябва винаги да пия много вода със сол, когато съм с крака.
- Ами вие?Какво става когато сте с крака?

-Ние не излизаме много.Малко русалки тук могат да ходят..аз съм неисгорна в стъпките си..-поклатих глава.
-Ние обичаме водата и радко излизаме.Има такива които не са излизали,но без вода опашката ни се скрива и оставаме голи..-извъртях очи леко.

Поклатих глава.
- Разбирам.И на мен ми беше трудно да ходя първоначално ,но се научих.
Обиколих няколко пъти Сирена като плувах по гръб с затворени очи.Тогава ми хрумна една идея.
- Хей - прекратих плуването си и я погледнах като малко детенце. - Може ли да дойда някой път с вас на лов?Попринцип аз се храня с различни видове риби и раци,но ще ми е интересно да ви видя в действие - усмихнах се.

-Добре..-усмихнах се.Чух нежен глас от другия край на езерото.
-Идвай..-със скок във въздуха и после във водата заплувах към дъното където се видях с още няколко сирени.Разменихме си безмълвни съобщения и заплувахме към другия край на езерото.Една от сестрите ми пееше песен на няколко мъжеи злязли да ловят риба.Подадох се от водата и запях след нея.Обвих ръце около лицето на един от мъжете.

Последвах я.Скокът й беше страхотен.Бяхме в другият край на езерото ,където една от сестрите й омайваше едни рибари.Сирена запя след нея и направо ми се прииска и аз да запея.Подпрях се на лодката и и си затананиках , докато наблюдавах как действа новата ми познайница и сестрите й. Сирена беше на път да издърпа единият от мъжете , а друг път дойде при мен и ме загледа влюбено.

Обърнах се и се усмихнах на Ариана.Мъжът се приближаваше към мен докато аз се спусках към водата.Щом почти го извадих от лодката и главата ми беше под вода показа хзъбите си.Той се задърпа,но аз го издърпах.Обих ръце около него.Заплувах към дъното да си го "ям" .Стигнах дъното.Държах го докато той се порише...накрая умря.Горе беше станала касапница..погрижих се за този набързо и се върна хан повърхноста.Сестрите ми се мятаха по въздуха и придърпваха изплашените мъже към себе си.Те мислеха,че могат да ни превъзхождат по-силна,но жестоко грешаха.

Гмурнах се като оставих единият мъж с разбити надежди,но той скочи след мени беше изяден от една от сестрите на Сирена.Седях под водата и наблюдавах как те разкъсваха жертвите си и как кръвта им оцветяваше езерото.Почувствах ,че ми се догади,но знаех,че това е начинът им да оцеляват колкото й жестоко да беше.Доплувах до там ,където се запознах със Сирена и и закчаках

Отидох до Ариана.
-Не е много приятно знам..-поклатих глава.
-Аз не го одобрявам,но така се храним..ти добре ли си?-попитах я.
-Когато разкъсанаха озни мъж..щях да те избутам на сам,но ти ме изпревари като сама си тръгна..-засмях се.

Усмихнах се за моменти и после се вгледах в брега.Мястото беше страхотно.Всичко беше зелено и спокойно.Наум отново прокарах целият ми разговор със Сирена и реших да я попитам следното:
- Искаш ли да те науча да ходиш?Можем да отидем до морето и да видим онзи остров - усмихнах й се и я погледнах очаквателно.

-Наистина ли?-на лицето ми се появи голяма усмивка..
-Много бих искала,но..страх ме е..-наклоних глава.
-Ходила съм само няколко пъти и то на сила..зареди тези които ме плениха..идиотите счуипиха аквариума..-поклатих глава..

Завъртях се и ми пораснаха крилата и започнах да летя.Оглеждах се и видях Ариана.Тя беше с някакво момиче - русалка.Момичето седеше до нея аз не обърнах много внимание върху опашката - бях съсредоточена върху летенето.Отидох при тях и ги поздравих:
- Здравей Ариана. - усмихнах й се аз.

Някаква фея поздрави Ариана.Аз изсъсках на среща и и с един плясък на опашката се скрих във водата.Много невъзпитано от моя страна,но ние не обичахме да се показваме на всеки срещнат с думите "Хей аз см русалка.." или "Какво толкова зяпаш?Просто имам рибешка опашка..и вампирски зъби" или за обикновените русалки само опашка..Езерото притиха.Хиляди русалки се бяха скрили по дъното.Някои любопитно заплуваха нагоре и подадоха глави.Накрая реших и аз да го направя.С изплашено лице се поадох от водата до Ариана.
-Коя е тази?-подшушнах и.Аз и мойте сестри наблюдавахме криалото красиво създание което летеше над главите ни.