Кафене "Pure Red"

- Имала съм и по-хубави целувки! - казах и отпих от кафето, приближих се до него.
- Никога повече, ама никога повече не ме целувай! - казах и се усмихнах след като се отдалечих от него.

Целунах я още веднъж.
-Добре.Това ми беше последна и прощална целувка..-проплаках и се засмях.
-И имаш ли си приятел сладурче?

- Нямам, "сладурче", а ти имаш ли си приятел? - подхилквах се, просто исках да го подразня.

-Нямам си нито приятел,нито приятелка..-заявих и с гордост.
-Е Алекс..предполагам така е на кратичко..хъм какви дарби имаш?-взех си белята с това момиче.

- Мога прочета всяка твоя мисъл, също и внушение. - казах гордо.
- А какви са твоите дарби? - дръпнах от цигарата.

-Мога да те убия с поглед и владе електричеството.Ти избирай как да умреш..-ухилих и се.Запалих нова цигара.
-Съжалявам..лошо пороци.

- Ще ме убиваш а? - Изсмях се.
- Удари си главата в масата! - казах и той го направи. Започнах да се смея, беше такава гледка само!

Намръщих се.Електрошок пробяга по тялото и.Гледах да не е силен.Колкото да я хване малко ток,а не да я изпържа.Това не и хареса и тя измрънка.
-Ти си кучка!-направих и комплимент аз.

- Благодаря - Усмихнах се, макар, че не ми беше приятно да ме нарича кучка.
- Ще се въздържа от комплимента, който щях да ти направя. - усмихнах се като малко, чаровно детенце, дръпнах от цигарата.

Усмихнах и се.
-Тук е скучно.Искаш ли да излезнем някъде другаде?Не те каня на среща!-казах и се ухилих.

- Да! И къде ще ходиш с "кучката"? - нацупих се.
- Хубаво..и къде ще ходим? - казах и изпуших цигарата си.

-В някой бар!-заявих
-Добре де...съжалявам за това,че те нарекох кучка..-извъетях очи.

- Така е по-добре..
- И в кой бар ще отидем? - казах и запалих още една цигара-лош навик..

-Не знам..се ми е тая.Нов съм и не познавма града..ако ти го познаваш..-станха от мястот оси.Платих моето кафе и на Алекс и двамата излезнахме от кафенето.

-Влязох в едно кафене. Беше напълно празно с изключение на сервитюрката.
-Осещах мириса на вампир, но беше стар, а може би беше на вещица?
-Поръчах си един фреш.. бях решила да откажа кафето..
-Сервитьорката ми го донесе отпих малко след което не се стърпях и си поръчах поредното кафе..
-Толкова се надявах някой да влезе в кафенето точно в този момент!!

Влязох във кафенето и си поръчах едно нескафе и зачаках Петя да дойде да си побъбрем.Скоро ми дадоха кафето аз си го изпих и после си поръчах един фреш.

С Еми влязохме и отидохме при Каролайн.
- Е как можем да ти казваме на галено. - обърнах се към Каролайн и се усмихнах.
Сервитьорът дойде. - Един фреш от ягода. - казах на сервитьора и се усмихнах.
Сестра ми си поръча същото. Поръчките ни дойдоха и след това си поръчахме по една чаша водка.
След това започнахме да си говорим.

"Може да ми викате на кратко Кари,или Каролина"казах на момичетата като си поръчах едно капучино и бисквитки."А вие от скоро ли сте тук?" попитах момичетата.

- Всъщност аз живея тук. - казах мило. - А Емили дойде днес... - казах и погледнах сестра си. След като изпихме напитките си казахме на Кари, че ще се тръгваме. Станахме и тръгнахме да се разхождаме и да си говорим.

Влязох в едно кафене на близо и седнах на единствената свободна маса. Сервитьорката дойде, поръчах едно кафе и се огледах наоколо. В кафенето имаше само хора, всъщност бях гладен. С вампирска скорост отидох в тоалетните и захапах едно момче за врата. След като утолих глада си се върнах в кафенето, като преди това изтрих останалата кръв по лицето си. Отпих от кафето.

Влязох в кафенето цялата в сълзи,видях Деймън и седнах до него,поръчах си силно кафе и попитах Деймън "Деймън,вчера да не би да съм направила нещо лошо?" Като избърсах част от сълзите си.

Джен ми прати СМС, че Петя ражда. Станах от мястото си и излязох от кафенето. Може би на Крис нямаше да му хареса да бъда там, но какво пък. Тръгнах към болницата, тя беше малко далеч от кафенето, в което бях, затова се наложи да вървя доста.

Когато пристигнах в града валеше за това реших да отседна в първото кафене което видях докато дъждът спре. Седнах на една от свободните маси и си поръчах кафе. Малко щом сервитьорката ми донесе кафето срещу мен седна едно момиче.
- Свободно е, нали? - казах най нахално тя. Страшно мразех такива хора.
- Не, не е свободно. - казах твърдо и студено. Тя май се обиди, стана и си тръгна. Изобщо не ми пукаше. Ако беше хубава не бих я изгонил. В този момент в кафенето влезе една блондинка. "Ето това се казва хубава жена" помислих си и след като тя седна на една маса до прозореца, станах и се приближих към нея.
- Свободно ли е? - попитах с почти незабележима усмивка. След като тя каза очакваното "Да" отидох до старата си маса, взех си куфарите и кафето и се преместих срещу нея.
- Раян - казах и я огледах. Да, определено рядко се срещаха такива момичета.

След като пробягах няколко пресечки видях едно кафене.Влезна хвътре.Нкяои от хората ме погледнаха.Сигорно съм изглеждала като хваната от гората.Простенах и седнах на една маса.Един мъж ме попита дали е свободен.Отвърнах едно "Да" набързо и извадих листовете хартия от джобовете на дънките си.Бяха сухи,а и книгата беше сравнително суха.Мъжът се представи като Раян.Салдко.
- Лиса.. - отвърнах и се усмихнах.Не подадох ръка защото бях цялата мокра,а той излгеждаше сравнително сух.Дойде сервитьорката и аз едва не се изкоших да си поръчам кръв тъйкато след този сблъсак в библиотеката и всички се чувствах като пребита.А на практика два не ме убиха ловци на вампири и представителите на Лилит.
- Кафе.. - казах на сервитьорката,а тя бързо изчезна.