Кафене "Pure Red"

Тя изглеждаше замислена. Друг на мое място сигурно би попитал какво е станало и подобни но аз нямах намерение да се занимавам с личния й живот поради простата причина че не ме интересуваше.
- Къде живееш? - реших да карам направо. Без да увъртам но и без това го правех рядко. Не я познавах и не знаех как ще реагира на въпроса. Може би щеше да ме удари и да си тръгне или да го приеме спокойно и да ми отговори. Силно се надявах на второто. Мразех да ме удря жена. Изобщо мразех да ме удрят защото тогава се ядосвах и ставаше наистина лошо.. Е, с жените гледах да съм по-мил. Все пак бяха дами. Изпих си кафето и си поръчах още едно. Погледнах през прозореца изглежда нямаше да спре да вали скоро.. Трябваше да си намеря и къща където да живея. Не можех да остана на улицата. За щастие имах пари но те ми трябваха само докато си намеря работа.

Директния му въпрос едва не ме накара да си изплюя.
- Какво? - изрекох.Това какво е?Тукощо се запознаваме и ме пита къде живеея.Чисто сексуалки "чувства".Едва се сдържах да не го изритам на земята и да не забия зъби в плъттана вратът му.Зъбите ми се оголемиха и аз сложих ръка пред устата си.Не знам защо,но той ме издразни.Мразех понякога да става така.Зъбите ми просто ей тъй се показваха...и...дори не "питаха" кога е подходящото време.Но аз бях само на седемандесет за Бога.Седемандесет годишен вампир...нищо повече.

- Не те съветвам да пиеш от мен, няма да успееш. Та ще ми отговориш ли на въпроса? - сложих ръце на лицето си за да прикрия смеха си. Тя да пие от мен?! Що за шега. Колкото повече я гледах установявах че е на около 17-18 години. А аз бях на 7 века.
- Също не те съветвам да се опиташ да ме удряш, не е особено препоръчително за теб да видиш лошата ми страна. - казах след около половин час. Допих си кафето и станах от мястото си.
- Ще ми кажеш ли или да си тръгна? - попитах я и я загледах. Вдигнах куфарите си очаквайки да ме отреже, нямаше да се изненадам очевидно беше момиче с характер.

Изръмжах.Той беше вампир....и беше по-силен от мен.В какво се забърках.Изпих кафето си и сервитьорката пак дойде.
- Нещо друго искате ли? - попита тя мило.
- Да,кръв. - казах и.Тя пребледня,а аз извъртях очи.
- К-какво? - едва успя да каже жената.Бедничката....да бъде подложена на такъв тормоз.
- Казах,че искам сметката. - повторих сякаш говорех на бавно развиващ.Опитвах се да прикрия зъбите си и донякъде успявах.Тя бързо донесе сметката и аз я платих.
- Живея на три преки от тук.Другата ми къща е доста по-далеч,а и там не живея сама.Както и да е.На три преки от тук.Номера е 201...веднага ще познаеш къщата.Най-голямата е... - изрекох набързо.

- Добре ще дойда.. Когато сметна за необходимо. - бръкнах в джоба си и извадих едно листче на което пишеше телефонния ми номер.
- Това е телефонния ми номер обади ми се по някое време и ми кажи кога си свободна - казах, взех си куфарите и излязох от кафенето като преди това разпънах чадъра си. Като вампир обичах мрачното време и дъждовете но не обичах да се мокря. Все пак външния вид е много важен по някога.. Тръгнах към един квартал който бях видял по-рано, там се продаваше някаква къща май. Трябваше да отида да я разгледам. Ако обаче беше необзаведена щях да потърся друга, нямах намерение да се занимавам с мебели. Никога не съм си падал по подобни глупости.