Църквата

Стигнахме до църквата. Повечето от поканените на сватбата бяха дошли. Реших да отида да видя Деймънчо и Дженичка, но намерих само една бележка, на която пишеше "Ако си искате децата в замяна трябва да ни дадете един вампир", бяха оставили и телефонен номер. Щом прочетох бележката се стъписах. От къде знаят, че всички тук са вампири..-помислих си. Изтичах при Джен и й я показах.

- Моля?! - викнах.
- Какво е това? - взех бележката. Извадих от чантата си един лист и химикалка, записах си телефония номер и след това скъсах бележката. Не трябваше никой да разбира за това.
- Трябва ни вампир - казах бързо. Нямаше кой да изпратим..

Извадих телефона от джоба си и набрах номера.
- Да, ще получите вампира. - казах след като ме попитаха как стоят нещата относно искането им, а Джен ме изгледа странно. Дадоха ми някакъв адрес, беше наблизо. Записах го на един лист и тръгнах на там, но Джен ме спря..

- Няма да ходиш! - викнах решително. Нямаше да позволя Деймън да отиде кой знае какво щяха да му направят. Той сякаш не ме чу и продължи да си върви.
- Стой! - викнах и използвах дарбата за замразяване. От някъде я бях копирала и сега той не можеше да мръдне.
- Няма да те пусна да отидеш там, ясно?

- Джен, всичко ще е наред, ще ги убия, ще взема децата и ще върна.. - казах и се размразих, преди малко бях копирал дарбата на Джен. Продължих да вървя, а тя мислеше начини да ме спре.
- Джен, спри! Ще отида там, а ти стой тук и се погрижи никой да не разбере, че са изчезнали! - викнах и продължих да вървя.

С Крис дойдохме. Всички бяха тук. Джен изглеждаше притеснена. Дженичка и Деймънчо ги нямаше.
Отидох при Джен.
- Къде са децата? - попитах я така, че да не чуят другите.

- Тук са.. - казах нервно и погледнах Джен, която не можеше да каже и дума.
- Ъм..знаеш как е, всички им се радват.. - казах след малко.
- Аз..се връщам след малко. - погледнах към Джен и тръгнах към адреса. Стигнах до някаква къща. Явно там бяха "похитителите" на децата. Звъннах на звънеца, отвориха ми.
- Къде са децата? - попитах. Един от хората, които бяха там държеше спринцовка с върбинка. Тя нямаше да ми навреди. От години пия по малко всеки ден, вече имах имунитет от нея. Престорих се, че не съм видял спринцовката и погледнах навътре в къщата. Чу се плач, значи децата бяха вътре. Човека ми инжектира върбинката и ме вкара в къщата. Изправих се я го повалих на земята и започнах да пия от кръвта му. След като изпадна в безсъзнание взех децата и бързо тръгнах към църквата.

През цялото време Петя ме гледаше странно и това ме изнервяше още повече. Когато усетих че Деймън идва хванах Петя и я издърпах в църквата.
- Какво ще кажеш да.. - огледах се наоколо.
- Да идем при Крис? - не изчаках да ми отговори а направо я задърпах към мястото на което беше Крис. След като стигнахме при Крис оставих Петя с него и излязох пред църквата. През 5 минути поглеждах телефона си. След около половин час Деймън се появи.
- Най сетне! - казах и взех Дженичка от ръцете му. Странно но и двете бебета бяха съвсем спокойни.. Преди да вляза в църквата се обърнах към Деймън и му одарих шамар.
- Това защото се притесних - казах и влязох в църквата

Влязох в църквата, като носех Деймънчо на ръце. Потърсих с поглед Джен, отидох до нея.
- Казах ти, че всичко ще бъде наред. - казах и се огледах наоколо. Познавах повечето от хората в църквата.

- Не беше нужно да ходиш ти. - казах и оставих Дженичка на едно момиче което искаше да я види. Сигурно беше приятелка на Петя.
- А и.. Имаш кръв по костюма си - казах с лека, безразлична и едва забележима усмивка.

Стигнах до църквата, най-сетне. Влязох вътре и потърсих с поглед Петя. Не познавах почти никого. Видях Петя и тръгнах към нея. Прегърнах я.
- Изглеждаш чудесно - усмихнах се. Тя беше с красивата си, булченска рокля. До нея и беше и Крис, но не му обърнах особено голямо внимание.

- А ти ли щеше да отидеш? Джен, те ми дадоха върбинка! - заявих, а тя ме изгледа странно. След секунди кръвта от костюма ми изчезна.
- От години пия по малко върбинка, всеки ден. Имам нещо като..имунитет към нея. - добавих.

- Деймън можеше да ти направят още много неща. Върбинката не е единственото нещо което може да спре вампир. Хората са изобретили страшно много оръжия срещу вампирите, мислех че го знаеш - казах и го погледнах сериозно. Очевидно не разбираше че това което беше направил беше доста опасно.

- И какво трябваше да ги оставя там ли? Кой би се съгласил да го направи? И да, знам какъв риск поех. - казах като никога сериозно и я погледнах. След малко дойде едно момиче, което искаше да вземе Деймънчо, не я познавах, явно беше приятелка на Петя. Подадох й го.

Беше ми скучно и реших да дойда на сватбата на Петя и Крис въпреки че не бях поканен. Потърсих Деймън с поглед и отидох към него.
- Ей братко сам ли си дошъл? - казах въпреки че знаех че е с Джен. Просто исках да го издразня.

- Не, но виждам, че ти си сам. Как е Каролайн.. - усмихнах се подло. Не знаех, че той е поканен..или пък не беше. Познавах Джейкъб, предполагам отново беше дошъл без да е поканен, дали изобщо познаваше Петя и Крис или дойде само, за да ме дразни.

- Ами с кой си? Не виждам никого до теб - използвах момента тъй като Джен беше отишла някъде.
- О, Джен не те ли изостави още? - усмихнах се дразнещо. Огледах наоколо. Всичко беше украсено и имаше доста хора. Повечето не ги познавах но какво пък..

Засмях се.
- Това, че е изоставила теб не означава, че ще го направи и с мен, братле. - усмихнах се безразлично. Най-смешното беше, че той се опитваше да ме дразни, а на мен въобще не ми пукаше какви ги говори. Огледах се за Джен.

- Както и да е.. Ти си знаеш - казах накрая. Незнайно защо ужасно много мразех брат си. Понякога дори се замислях дали изобщо ми е брат. Чак сега забелязах че Деймън беше облечен в костюм. Е, аз също бях но какво пък..
- Деймън, изглеждаш смешно в този костюм

- Ти също. - направих му комплимент и се усмихнах. След малко Джен се появи от някъде.
- А, Джен, ето те и теб. - усмихнах се и погледнах към Джейкъб. Винаги опитваше да развали настроението ми, защо въобще е нужно да казва нещо дразнещо, присъствието му ми стигаше.

Бях отишла при Петя да видя как е. Тя беше доста развълнувана.. След като се върнах при Деймън видях че беше с Джейкъб.
- Ти пък какво правиш тук? Не си канен доколкото знам - казах на Джейкъб който очевидно беше дошъл без да е поканен.
- Предупреждавам ви и двамата ако направите някоя глупост и развалите всичко.. Не отговарям! - казах и ги изгледах сериозно.

- Не се тревожи, този тук опитва да ме ядоса, но не успява много. - усмихнах се подло на Джейкъб. Защо толкова много мразех брат си, освен, че той е един неблагодарен глупак нищо не ми беше направил. Е, почти нищо.

Изведнъж ударих с юмрук Деймън в лицето. Беше ми интересно какво ще направи Джен а и да проваля сватбата щеше да е доста забавно. Усмихнах се доволно, сложих ръцете в джобовете на панталоните и се усмихнах все едно нищо не съм правил. Е, можеше да ме изгонят но какво пък и без това не умирах да съм на тази сватба..

- Съжалявам, че го правя тук - изведох Джейкъб пред църквата и започнах да го удрям на различни места. Охната дойде да ни разтървава. Ритнах го като за последно и влязох в църквата сякаш нищо не беше станало. Учудих се как хората от охраната ми позволиха да вляза, но Джейкъб си го заслужи. Явно имах кръв по себе си. След няколко минути изглеждах така, сякаш въобще не съм се бил.