Църквата

Влязох в църквата, издърпах Деймън навън и го бутнах. Той падна на земята. Започнах да го ритам с всичка сила. Знаех че го болеше. Охраната пак тръгна да ни разтървава но използвах внушение и се махнаха. След като започна да тече кръв от устата му използвах дарбата си и раните ми се излекуваха.

Успях да се изправя и повалих Джейкъб на земята. Използвах изцеление и раните ми заздравяха. Започнах да го ритам. Гледката да го гледам как се гърчи на земята беше просто незаменима. В един момент спрях да го ритам.
- Махай се! - използвах внушение. Той се изправи и тръгна на някъде, влязох в църквата, а Джен ме гледаше ядосано.

Нямаше смисъл да викам и да се ядосвам. Просто поклатих глава разочаровано и излязох от църквата. По земята беше пълно с кръв. Отидох зад църквата и се огледах наоколо исках да остана сама. Деймън наистина се държеше като дете. Не трябваше да обръща внимание на брат си. Дори и на сватбата на Петя и Крис не можеха да се сдържат..

Бях закъсняла за сватбата,носех куп подаръци за децата и младоженците.Зърнах Петя и Крис и им връчих подаръците.Много с е зарадваха,после видях Деймън и отидох при него и го попитах, "Какво е станало?" като от усмихната станах тъжна.

- Една дума.. Джейкъб. - погледнах я. Тя май го харесваше, не бях сигурен. Джейкъб пак постигна целта си, Джен отново ми се сърдеше, но не можех да го оставя да ме удря. Е, поне успях да го разкарам от тук и се надявах повече да не се върне, нямаше да се учудя ако дойде да търси отмъщение, но този път нямаше да се размине с няколко юмрука в лицето и няколко ритника.

Бях изумена,"Представата ми за него беше съвсем друга,мислех,че е добро момче,но съм грешала.Хмм... нека позная,избили сте се нали,слава богу,че е било вън,защото Петя щеше доста да се разсърди." и се усмихнах."Е,кога ще почне церемонията?"

Върнах се, нямаше да оставя нещата така. Взех един кол и го забодох в корема на Деймън като дори не забелязах Каролайн. Докато кола още беше в корема на Деймън го удрях в лицето. Толкова много го мразех че не ми пукаше за никой и за нищо. Бутнах го на земята като не му оставих време да си извади кола и започнах да го ритам.

Успях да извадя кола от корема си, някак, той продължаваше да ме рита.
- Ще съжаляваш за това. - успях да кажа. След като спря да ме рита успях да се изправя. Бутнах го на земята, не смятах да му правя нищо, е..не съвсем. Забодох кола малко под сърцето му и тръгнах към Джен. След това сигурно щеше да бъде още по-ядосана.
- Джен.. знам, че се държах като дете, но..не можех да го оставя да ме удря, нали? - казах и се приближих към нея.

- Удря те защото му обръщаш внимание! Можеше просто да се отдалечиш от него и да не му обръщаш внимание! - викнах.
- Добре бийте се но.. На сватбата?! - казах след няколко минути вече по спокойно. Как можеше да се бият пред църква и аз не можех да разбера.

- О, моля те! Това съм го чувал за последно когато бях на 5! Сега нещата са по-различни! - чак след няколко минути разбрах, че дрехите ми целите са..мръсни и изпокъсани, целите в кръв. След няколко секунди станаха както преди.

- Да прав си. Сега се държиш както когато си бил на 5 и никой не ти го казва. Е, време е да го осъзнаеш! Има много по-важни неща в живота от колкото това да се биеш и да се караш с брат си! Разбери го! - викнах. В този момент не знаех какво говоря бях ядосана и със сигурност после щях да съжалявам за думите си..

- Осъзнавам го! И да, знам, че има по-важни неща, но..- така и не можах да довърша изречението.
- Церемонията започва след малко..ще влизаме ли? - казах след няколко минути и се огледах наоколо.

Не казах нищо просто отидох в църквата и малко след това дойде Деймън. Всички седнаха по местата си и церемонията започна. Петя беше наистина много красива с булчинската рокля и бебетата бяха много хубави. След като церемонията свърши излязохме пред църквата..