Дискотека "Plaza"

Влязохме в дискотеката. Беше шумно и задимено. Поръчах си една водка и я изпих почти веднага. Тръгнах да танцувам.
- Идваш ли или да се намеря друг да ме придружи? - питах Деймън.

- Не е много красива гледка, когато танцувам. Но все пак няма да те отстъпя на друг. - Отидохме на дансинга. Диджеят пусна някаква песен и двамата с Джен затанцувахме.

Като свърши песента пак седнахме. Започна пак една песен. Деймън изглеждаше изморен за това отидох близо до едно момче което седеше на близо.
- Искаш ли да танцуваме? - той прие. Започнахме да танцуваме. Определено танцуваше добре.

Поръчах си едно малко и изчаках песента да свърши. Отпих от водката си и огледах дискотеката. Чувствах, че е тук.

Върнах се пак при Деймън.
- Хубаво е тук нали? - викнах защото беше много шумно и нищо не се чуваше.
- Какво искаш да правим сега?

- Да, хубаво е. - Огледах дискотеката още веднъж, но по-внимателно. - Какво ми се прави ли? Искам да продължим това, което ти спря в бара. Ти искаш ли?
- Огледах я от глава до пети още веднъж.

- Ахам.И къде да го продължим? Тук? - засмях се.
- И между другото защо ме гледаш така?

- У вас? - Погледнах я в очите. - Защо те гледам така ли? Защото си красива. Не мога ли да оглеждам красивото момиче, стоящо пред мен? - Изпих водката си и я целунах.

- Не мислиш ли че е малко рано? - казах.
- А и все още искам да ме запознаеш с брат ти. Имаш ли в теб негова снимка? Аз имам на сестра ми в телефона си - като казах това извадих телефона. Намерих снимката.
- Това е тя

- Не, не мисля, че е рано. - погледнах я и се засмях. - Мислиш ли, че щом мразя брат си, ще оставя негова снимка в себе си? И спокойно, ще те запозная. Но няма нищо интересно в него. Поне за вампирите.

- Ами не знам... Рано е. Познаваме се най много от седмица. А и защо бързаш? - поръчах си още една водка.

- Ти искаш да го направим. - Използвах внушението си върху нея. Трябваше да го направя с нея преди Стефан да се е добрал до Джен.

- Съжалявам че ще те разочаровам но...С този номер няма да стане. - като казах това той наистина се разочарова.
- Знаеш ли сега наистина ще чакаш много. - усмихнах се. Защо толкова искаше да спи с мен?

- Няма проблем. Щом трябва ще чакам. - Изпих още едно-две уискита докато чаках Джен да каже нещо. Погледнах я в очите. Отново и отново откривах колко красива е Джен.

- От колко години си вампир? - го питах. Казах на бармана да ми донесе една вода за да не се напия.

- 145, ами ти? - Бях по-стар с три години. - Да не си вампир от 142 години?

- Може да си по-голям но пък аз съм вампир от 256 години. По-опитна съм от теб и съответно по-силна. Така че внимавай друг път. - усмихнах се доволно.

Отпих още една глътка.
- Обичам силните жени. - Усмихнах се. - С тях винаги е по-интересно.

- Знаеш ли... Дълго мислих и реших че не искам да имам нищо общо с теб - казах колкото по убедително можех. Исках да видя как ще реагира.

- Може да не знам това което не си ми казвала, но знам кога момичета ме лъжат за любов. В това, което каза, не можеш да ме убедиш. Дори сега да тръгнеш да целуваш други момчета, аз ще знам, че ти още ме харесваш. Нали, Джен? - Едвам се сдържах да не се разсмея. Джен не можеше да ме излъже, че не ме харесва.

- Така ли? - казах. Едно момче се приближи. Издърпах го към мен и започнах да го целувам страстно. Той ми отвръщаше на целувките.

- Оо не го прави! - Приближих се до Джен. "Колкото повече момчета целуваш, толкова повече хора ще умират!" Подшушнах й на ухото и я отделих от момчето. Захапах го за врата и му източих кръвта.

- Да само теб ли мога да целувам? - казах иронично.
- И не беше нужно да го убиваш. Добре че никой не те видя! - му викнах.

- Просто знай, че понякога съм ревнив. - Отпих си последното питие. - Това се случва най-често, когато пия - алкохол. - Целунах я много по-страстно от преди за да й покажа, че онзи мухльо не струва. Продължавах и продължавах да я целувам. Ясно беше какво ще стане.
- Деймън... - Започна да казва тя, но аз изпреварих мислите й и се отделих от нея.
- Спокойно. Владея се.