Дискотека "Plaza"

- Колко пъти трябва да ти кажа че няма да стане? - му казах.
- Хайде тръгвай с мен до къщата, искам да се преоблека. Топло е. - казах и тръгнах към къщата той тръгна след мен.

Дойдох в някаква дискотека и седнах на един от столовете на бара.
- Уиски. - казах на бармана, след около минута чашата беше пред мен. Отпих от нея и се огледах наоколо. Една от масите обслужваше..Джен? Сервитьорка? Всъщност повече ме притесняваха дрехите, които носеше. Сигурно това беше униформата, и другите сервитьорки бяха облечени така. Допих си уискито и станах от стола си, приближих се към масата, която Джен обслужваше.
- Джен? - казах и тя се обърна към мен.

Явно щеше да се прави, че не ме забелязва. Седнах на съседната маса от тази, която обслужваше. След няколко минути се върна с алкохола, който тези на съседната маса бяха поръчали. Тръгна да обслужва друга маса, като мен ме подмина.
- А мен няма ли да ме обслужиш? - доволна усмивка се появи на лицето ми. Не, не ревнувах от някакви пияници, макар, че идеята да я оглеждат облечена така и да й подсвиркват не ми допадаше особено.

Дадоха ни униформите, не очаквах да са такива.. С Джен ги облякохме, барът отвори, беше ми малко трудно в началото, не бях правила това до сега. Дискотеката се напълни с хора, предимно мъже. Тръгнах към една от масите, изчаквайки поръчката на мъжа, кого трябваше да обслужа. Той каза, че иска нещо силно без значени какво. Тръгнах да изпълня поръчката, след няколко минути занесох алкохол на мъжа, когато обслужвах. Насочих се към друга маса, докато собственика наблюдаваше как с Джен си вършим работата. Около масата седяха няколко момчета наоколо 19-20 години. Поръчаха много алкохол и докато аз мъчех да запомня всичко един по един ме огледаха от глава до пети. Не обърнах внимание, а тръгнах да изпълня поръчката. Върнах се при тях след няколко минути с алкохола, който бяха поръчали. Тръгнах към друга маса.

Не изчаках Джен, а направо тръгнах от дискотеката, в която бяхме. Вече закъснявах, а трябваше да отида до къщата и да се преоблека. Отидох до къщата, цялата бях мокра, грима ми се беше разтекъл. Бързо се качих в банята и си изсуших косата със сешоара, придадох и някаква форма. Бързо си оправих грима и си облякох униформата. Взех си якето и го наметнах. Не можех да отида пеша до дискотеката, отново щях да се намокря и гримами щеше да заприлича на нищо. Нито можех да се телепортирам там, беше пълно с хора и си беше рисковано. Взех един чадър и чантата си. Излязох от къщата и разтворих чадъра. Краката ми се измокриха, тръгнах към улицата и се огледах за някое такси. На тази улица често имаше, в далечината забелязах кола, която ми заприлича на такси, бях права. Качих се в него.
- За къде? - каза шофьора, след като ме огледа в огледалото за задно виждане.
- Към дискотека "Plaza". - казах, той кимна и потегли.
- Не може ли да караш по-бързо? - казах след няколко минути. Щях да закъснея за работа, определено щях да закъснея. Той усили скоростта и след по малко от 20 минути стигнахме до дискотеката. Платих му и слязох от таксито, като разтворих чадъра си. Чудесно, закъснях още втория ден. Бързо изтичах до входа на дискотеката, затворих чадъра си и влязох вътре. Съблякох си якето, собственика на дискотеката седеше да една маса. Тръгнах към него.
- Съжалявам, че закъснях, заради времето не можех да дойда навреме, няма да се повтори. - измрънках нервно. Той каза, че това е едва вторият ми ден и няма да предприема някакви по-сериозни мерки, но да не се повтаря. Попита ме за Джен.
- Джен ли? Мислех, че е дола. - огледах се наоколо, явно не беше. Собственика на дискотеката каза да си оставя нещата в една стая, посочи ми вратата. Тръгнах на там, отворих вратата и светнах лампата, беше тъмно. Оставих се чадъра, чантата и якето на един стол. Изгасих лампата и се върнах в дискотеката. Тръгнах към съседната маса от тази на собственика.
- Какво ще желаете? - попитах момчето, седящо на един от столовете около масата. Той поръча водка, тръгнах да изпълня поръчката. След няколко минути се върнах при масата му с поднос, върху който чаша водка. Оставих чашата пред него и тръгнах към следващата маса. Обслужих хората на нея и се зачудих къде е Джен. Мислех да й се обадя, но после се сетих, тя ми беше казала, че телефона й е счупен. Тръгнах да обслужа следващата маса.

След като се върнах и малко постоях в къщата където нямаше жива душа реших да се поразходя.Мислех да звънна на някой от дружките с които се запознах по-рано днес,но те бяха хора.Сигорно бяха доста изморени след патуването...нека да си починат.Не исках да ги мъча с пиянски вечери.И като казахме пиянски...реших да отида в една дискотека която беше на близко.Еее не много наблизко,но както и да е.Намиаше се в тъмната част на една уличка.Пред вратата стоеше висок мусколест мъж."Ама чакай?Какво правя?Вземам му мерки за костюм?" - казах си и пристъпих напред.Усмихнах се чаровно точно като някое малко ангелче.Понякога се дразнех,че хората знаеха коя съм.Идеше ми да разцелувам първия който не ме познае.
- Лиса... - изече мъжът учудено.Не разбирах защо се учудва.Не случайно повечето зъглавия пишеше "НЕПЪЛНОЛЕТНАТА....СЕ НАПИ" и най-различни други глупости.Дрън,дрън.Въздъхнах и извъртях очи.
- Същата... - промрънках.Той се усмихна.Платих си входа като всички нормални хора и влезнах вътре.Веднага ме лъхна миризмата на алкохол и цигарен дим и на още нещо.Бях облякла прилепнало потниче,прилепнала пола и обувки на ток.И естествено черни.Гримът ми беше леко "тежък" и нищо чудно няокой да ме помисли за смъртта.Все пак репликите "Да умреш красиво,чувал ли си,че смъртта е красива" и подобни не са дошли тукотака.Повечето хора все бъркат Смъртта със Сатаната и пична с косата и черната роба.И аз много не разбирам разликата,но познавах един жътвар на души.Той горе доло ми обесни разликата...не,че го слушах.Беше супер секси и повече се любувах на него.Усмихнах се на тези си мисли и пристъпих към бара.Като се замисля...този път просто ще седна послушно на някоя маса ще си поръчам руска водка...и това да е.Няма да правя проблеми...може би малко...
Запътих се и седнах на едно диванче в края на заведението къде беше по-тъмно.Не обичах сънцето и светлината,а и не знаех някой вампир да ги обича.Огледах се за сервитьортка или нещо подобно.Знаех,че тук има.Или поне последния път имаше.Вниманието ми обаче беше привлечено от нещо друго.Дете.Дете?В дискотека?Погледнах учудено.Преди да попитам нещо от сорта на "Ей хлапе къде е майка ти?" го огледах.Беше дух...ммм да естествено.Погледна ме с очи които бяха зачервени.Духовете с такива очи направо ме караха да настръхвам.Това дете беше преживяло нещо лошо...,но сега не ми се занимаваше с призрази.Да отидат при Мелинда...тъкмно малко нови сери на "Шепот от отвъдното" или да пуснат някоя друга реклама във весника или в интернет ,че си търсят някой който владее некросила или жътвар,че да ги прати отвъд.Детето ме погледна сякаш прочело мислите ми и изчезна.Покрай мен мина сервитьортката.
- О хъм...ъъ извнинете.... - започнах аз.

Приближих се към една от масите в края на дискотеката, мъжете на нея ме бяха повикали. Поогледах ги отдалеч, стари, сбръчкани пияници, но трябваше да отида. Въздъхнах отидох до тях. Те само ме зяпаха в продължение на няколко минути, накрая вече започнах да се вбесявам.
- Какво, няма ли да поръчате нещо? - казах леко заядливо. Двама от тях поръчаха уиски, а останалите трима водка. Тръгнах към бара, взех два чаши с уиски и три с водка върху подноса. Занесох им ги и сложих по една чаша пред всеки. Така като се замисля тази работа не ми харесваше много, бих започнала работа като сервитьорка в някое кафене там поне униформите не са толкова разголени, а в повечето дори и нямаше униформи. Ако в дискотеката имаше повече млади хора, а не някакви си старци може би работата щеше да ми хареса повече. С тези мисли и една дълбока въздишка тръгнах към една маса, минавайки покрай масата с една млада, русокоска, усещах, че е вампир. "О хъм...ъъ извнинете" подвикна ме тя. Реших да обслужа първо нея. Върнах се и застанах пред масата й.
- Какво да ви донеса? - казах преди да я погледна по-добре.
- Лиса? - казах изненадано. С нея не се бяхме виждали няколко години, не знаех, че е в града. През това време момчето от масата към, която се бях насочила преди това ме повика.
- Ще изчакаш малко. - изсъсках, като използвах внушение в думите си.
- Не знаех, че си в града. - обърнах се към Лиса.

Жената застана пред мен.Отне ми по-малко от минутка да осъзная,че това е Симон - моя стара приятелка.Така де...познавахме се от много години.Да не си помислите,че е стара на около деведесет.Тя също беше вампир и на хиляда да беше пак щеше да си е като сега-секси и хубава.
- Сиси... - изрекох и се изкикотих.Беше по-логично даи казваме - Мони,Мона,Сими,Си,Симо и така нататък,но не...аз бях гадна и и казвах Сиси.Малко сладко прякорче което и бях измислила преди...цяла вечност.Тя изсъска на един тип да чака и в думите и имаше внушение."Давай сестро!Само така!" - помислих си с дяволита усмивка на лице.Тя зададе въпрос на който не бях отговорила...да въпроса.
- О!Да...хъм...живея тук с Джен Линд и Деймън Салваторе.. - казах и с умисква.Малко ми беше чудно някой да не ги познава те двамата.Особено Джен...още първия ми ден тук метна тавана на втория етаж на къщата."Боже опази!" - помислих си и погледнах към тавана на дискотеката.
- Не знаех,че и ти си тук...

Живее с Джен Линд и Деймън Салваторе? Дали си мислехме за една и съща Джен.. Чакай..мисля, че Джен каза, че гаджето й се казва Деймън.
- Да..от скоро съм тук, Лулу. - преди много години си бяхме измислили пракорчета.. Сиси и Лулу, звучи сладко.
- Живеех в самостоятелна къща, но после Джен.. не знам дали говорим за една и съща.. Се премести в новата си къща и ми предложи да живея с нея..и понеже съм мрънкало и не мога сутрин да не кажа няколко думи на някого.. - засмях се, докато още едно момче не ме повика да го обслужа. Извъртях очи и тръгнах към масата му. Той поръча водка, след по малко от минута му я отнесох и оставих чашата пред него. Той я изпи на екс и поръча още, извъртях очи.
- Направо кажи колко бутилки да ти донеса, а не ме разигравай така! - викнах така, че само той да ме чуе. След малко му донесох една бутилка, така де..той пожела. Върнах се при Лулу.

Джен се е изнесла?Ококорих очи насеща и.Еее не беше сигорно дали говорихме за една и съща Джен.Но колко вампирки може да се казват Джен.
- Джен..вампирка...една такава...средно висока.С кафява коса...кафеви очи...и може да ти изкара акъла ако поиска? - запитах я аз.Защо пък по дяволите Джен ще се изнася?И аз си имах отделна къща където можех да живея сама ама не ми се живееше сама.
- Сиси ще те убия!Знай го!Можеше да живееш при мен... - изрекох и се намусих когато тя се върна.Не обича хда живея сама,но....явно щях да си живея сама.Кой ли въобще е останал да живее в онази къща?Мухите?

- Същата. - засмях се.
- Ей, не знаех, че си в града! - оправдах се и се огледах наоколо. Собственика на дискотеката седеше на една маса и ме гледаше как си говоря с Лулу. "Ох..няма да се задържа дълго тук." - с тези мисли се приближих към съседната маса, от тази на която беше Лулу.
- Време беше! От 10 минути чакам някой да ме обслужи! - каза мъжа.
- И аз какво да направя? Да не би да чета мисли? Трябваше да ме повикате. - изсъсках така, че само той да ме чуе. Е, четях мисли, но това си беше отделен въпрос. Взех поръчката му и с бърза скорост тръгнах да я изпълня. След по-малко от минута стоях пред мъжа с поднос в ръка, върху който чаша с поръчания от него алкохол. Оставих чашата пред него и се върнах при Лулу. Погледнах часовника си, беше 3 часа. "Ох..само още два часа" - помислих си, докато шефа отново ме гледаше. В този момент се сетих за Джен, помислих, че ще закъснее, но явно изобщо нямаше да идва..

Сиси обслужи още няколко клиенти и пак се върна при мен.Въздъхнах.
- Ти поне си си намерила мястото тук.Мен никой не ме желае никъде.Гаджето ми или Бог да го знае какъв ми е потъна в дън земя.Джен и Деймън не съм ги виждала от...буквало месеци.Не познавам почти никой...дори не знам какво правя тук... - излях си душата пред Сиси.Познавахме се от доста време и тя беше свикнала да и рева на рамото.Е не буквално де.Аз рядко плачех,а ако това станеше гледах да няма свидетели.Иначе щеше да се наложи да ги убия.
- Както и да е.Не ми обръщай внимание... - заявих и поклатих глава.Тя ми беше донесла руската водка и аз надигнах бутилката и изпих доста голямо количество.Добре,че съм вампир...ако не бях и пиех толкова щях да умра и черния ми дроб въобще нямаше да съществува.

Отдавна не бях идвал в барове или в дискотеки. Седнах а една маса. Забелязах...моля? Симон е сервитьорка..не вярвах някой да я приеме с този характер..е може да се е и променила. Дойде при мен с такова не желание...
- Една водка и едно момиче са компания..желателно е да си ти. - казах и пуснах чара си в действие.

Прочетох мислите му, случайно.
- О, нищо му няма на характера ми. - опитах да съм колкото се може по-дружелюбна. Тръгнах да изпълня поръчката му. След малко бях пред него с чаша водка на подноса. Оставих я пред него.
- Ще се задоволиш само с водката. - усмихнах се доволно.

Някакъв мъж повика Сиси и тя ме заряза зареди него.Почнаха да ис говоря нещичко.Намусих се.Доизпих водката си.
- Сиси!Наистина ще те убия...,но сега се чувствам ужасно...такаче тръгвам...обичам те...ще те убия...може би след седем дена...да изтрезнея тотално,че после да има защо да пия... - изрънках и и дадох парите за водката като минавах покрай тях.Дарих мъжът с усмивка.
- Здрасти и чао.Внимавай с нея... - казах му и излезнах от бара.Ноща беше студена и аз загърнах палтото си повече към тялото."Е сега на къде?" - запитах се и тръгнах на някъде без конкретна посока.

- Еее аз мисля, че няма да се задоволя само с нея. - казах. Всъщност тя май ме отбягва...ако е така поне да каже.
- добре приятно ли ти е с мен? - ако не ти е кажи...и ще те оставя веднъж за винаги.

Замислих се..всъщност не ми беше толкова неприятно с него, но.. Не знаех какво да кажа, а той ме гледаше и очакваше отговор. В този момент едно момче ме повика да го обслужа. "О, благодаря ти!" - казах си умствено и тръгнах към масата му. Той поръча водка, тръгнах към бара, за да му я отнеса. След малко бях пред него, държейки поднос с чаша водка. Оставих я пред него и се огледах за друга маса, която да обслужа, за да избегна въпроса на Стивън.

Явно бях прав, че не съм и приятен..оставих парите за водката на масата и станах от масата. Погледнах я..тя явно търсеше хора за обслужване..тръгнах към изхода. Преди това отидох до тоалетната и си измих ръцете. Излязох и си тръгнах.

Стивън си тръгна. Е, какво да се прави..не можех да му кажа "Да,да..разбира се, че ми е приятно с теб"..просто не мога да казвам такива неща.
- Уф.. - въздъхнах и погледнах часовника си, оставаха ми още 10 минути. Обслужих още няколко маси, докато дискотеката затвори. Отидох в онази стая, в която си бях оставила нещата. Взех си чантата и якето, тръгнах към къщата.

Минах през къщата, за да си облека униформата, след това направо тръгнах към дискотеката, в която работех. Влязох вътре, беше пълно с хора. Погледнах часовника си, бях закъсняла с повече от 30 минути. "Е сега ще ме уволни!" - казах си умствено, когато видях 'шефа да идва към мен. Развика ми се, предишната вечер също бях закъсняла.
- Айде да се успокоиш малко, а? - казах несъзнателно, а той се ядоса още повече.
- Уволнена си! Кажи и на приятелката ти, че вече не искам да я виждам тук! Теб също! - развика се той, а това ме вбеси. Е, можех да му внуша да не ме уволнява, но тази работа определено не беше за мен, щях да си потърся нова. Тъкмо се канех да забия зъбки във врата му, осъзнах се и се огледах наоколо. Имаше много хора, не можех да го разкъсам пред всички. Поех дълбоко въздух и тръгнах към изхода. Опитвах се да си сдържа нервите, но.. Как можеше да ми крещи така? 30 минути закъснение..да не съм убила човек? "да не съм убила човек"? Веднага щом си помислих това зъбите ми се показаха ей така. Върнах се при собственика на дискотеката, който стоеше до вратата на една стая, отворих вратата и го дръпнах вътре.
- Много си вкусен. - усмихнах се подло, а той ме гледаше странно. Зъбите ми "изкочиха" просто така и го закапах за врата. Не мислех да го убивам, пих от него..но му оставих кръв, за да оживее някак си.. Избързах кръвта по лицето си и излязох от дискотеката. Май не трябваше да го правя, но той ме предизвика, да не ми е крещял така..