Красивата гора

Ето и едно спокойно място за почивка:

Исках да остана сама, отидох в гората. Направих така, че да завали дъжд, за да махна кафето от себе си. След като го направих спрях дъжда и се изсуших. Продължих разходката си.

Реших отново да отида до морето, дано Джен да не е там. Тръгнах по обратната посока, след това към морето.

Беше около 12:00 през ноща а на мен не ми се прибираше изобщо. Отидох в някаква си гора. Духаше лек, хладен ветрец и беше доста студено но това не ме дразнеше, напротив харесваше ми и то много. Седнах под едно дърво и се замислих за различни неща... Кати вече трябваше да е излязла от водата и да е добре... Но какво ми пукаше? Аз я мразех или пък.. Не! Мразех я това беше сигурно.

Вървях,вървях из гората и видях едно момиче.Доближих се с бавни стъпки до нея и попитах за името й.Тя изглеждаше дружелюбно момиче,но сякаш нещо я бе ядосало.

Погледнах презрително момичето което стоеше срещу мен. Огледах я от глава до пети без да казвам нищо и отново загледах небето. Нямах абсолютно никакво намерение да казвам името си особено пък на някакво си момиче което беше дошло в 12 през ноща в гората.

Реших да отида на някое по-осамотено място. Отидох в гората, там имаше две момичета, приближих се до тях, но не им казах нищо.

О, супер сега и момче. Дойдох тук с цел да остана малко сама а не да си правя компания с феи и вампири. Е, нямах друг избор.
- Здрасти - казах и на двамата грубо.

- Здрасти. - отговорих небрежно.
- Как е името ти? - казах на явно по-красивото момиче.

Не разбирах какво толкова всички ги интересува името ми? Погледнах го презрително, мрачно, студено и казах с глас пълен с безразличие:
- Джен - нямах намерение да казвам нищо повече.

Усмихнах се.
- Джен..хубаво име. - казах и седнах под дървото, но не прекалено близо до нея.
- Деймън - макар, че тя не ме беше попитала за името ми реших да се представя.

- Никой не те е питал - измърморих но никой не ме чу. Някой хора наистина бяха много нагли като този.. Деймън на пример, който без никакъв срам седна до мен.
- Значи си вампир и си на 20 години - казах след няколко минути.

- Да. - казах гледайки я подозрително.
- А ти на колко години си? - попитах Джен и се огледах наоколо.

- Не те интересува - измърморих отново под носа си. И пак никой не ме чу.
- На 18 - насилих се да се усмихна и за щастие успях но се виждаше че тази усмивка е фалшива.
- На колко вампирски? - попитах.

- 660 - отговорих и извадих кутия с цигари от джоба си и запалих една.
- Искаш ли? - казах на Джен подавайки й кутията.
- Какви са дарбите ти?

Не казах нищо просто взех една цигара от кутията, взех запалката от ръцете му, запалих си цигарата и му върнах запалката.
- Копиране на чуждите дарби, предизвикване на заметресения, владея елемента... Чакай малко. Не съм длъжна да ти казвам абсолютно нищо. - отсякох накрая.

- Не си, освен ако не искаш - намигнах й и нахално се приближих още малко към нея. Изпуших цигарата и метнах фаса в тревата.

Ооо значи щяхме да играем така... Добре. Приближих се и аз до него.
- Не мислиш ли че ставаш малко нахален? - казах като вече бяхме страшно много близо един до друг.

- Когато видя хубаво момиче ставам възможно най-нахален.. - казах небрежно, сякаш това е нещо нормално, гледах я в очите.

- О, повярвай аз не съм толкова невинна колкото изглеждам. Аз съм от... Лошите момичета - усмихнах се иронично.

- Е, повечето мъже си падат по лошите момичета. - казах тъпо с още по-тъпо изражение.

- А ти си от лошите или от добрите момчета? - попитах предизвикателно. Интересно ми беше колко ще издържи на тази "игра" която на мен лично страшно ми харесваше и съвсем бях забравила че на няколко крачки от нас стой момиче.

- Доста жени ме определят от лошите..май и моето мнение е такова - намигнах й.

- Тогава се чудя дали ще ти хареса това... - целунах го толкова страстно че почти го оставих без дъх. След това се отдръпнах и продължих да си седя под дървото все една нищо не е станало.

Погледнах седящото до нас момиче.
- Искаш ли да отидем някъде? - казах гледайки Джен.