Красивата гора

- За виси къде... - погледнах го. После погледнах Сюзан и казах:
- Ти водиш - станах от земята и зачаках.

Едно момче дойде при нас.Най-неочаквано седна до момичето.Извади от джоба си кутия цигари и подаде на другото момиче.Седях там като пън.Хайде Сюзан кажи нещо:
- Здравейте моето име е Сюзан,но можете да ми викате Сю.

Отидох в гората и седнах под едно дърво. Наоколо нямаше никого, беше толкова спокойно. Огледах се по-добре и в далечината видях едно момиче. Нещо ми подсказваше, че тя не е вампир.

Като навлязох в гората се разхождах по една пътечка. Видях едно момиче и не минах покрай нея за да не я притеснявам. Заобиколих я и продължих по пътечката. Видях същото момче, което погледнах в кафенето.

Към мен се приближаваше същото момиче от кафенето. Изправих се и тръгнах към нея.
- Здравей - казах с лека усмивка, тя наистина беше много красива.

- Здравей - погледнах го и се усмихнах.
- Казвам се Петя, а ти? - попитах го.

- Кристиан, на кратко Крис. - Усмихнах се.
- Искаш ли да се разходим двамата?

- Да с удоволствие - отговорих аз.
- От тук ли си? Мисля, че не съм те виждала преди - попитах го аз и го погледнах.

- От тук съм - отговорих с лека усмивка.
- На колко години си? - казах като пълен кретен, но е по-добре от колкото да мълчим.

- На 19 скоро свърших училище, но мисля да уча за висше. - отговори със самочувствие.
- А ти на колко си? - попитах го и аз.

- На 20. Радвам се за теб! Аз учих в университета в Калифорния. - отговорих аз и погледнах лицето и.
- А ти от тук ли си?

- Всъщност скоро пристигнах тук със семейството ми. Още не познавам много добре града и местата около него. - казах аз.

- Мога да те разведа ако искаш! - казах и и се усмихнах.
Тя е много красива и не знаех какво да и кажа...мислех, че ще ме помисли за идиот.

- Супер ще бъде страхотно да разгледам града и всичко останало! Но повече ми харесва тук не знам защо. - отговорих и погледнах към небето. Виждаха се короните на високите дървета.

- Да, на мен също - казах и я погледнах, имаше толкова красиви очи.

- Да ти кажа аз се уморих малко. - казах му и го погледнах.
- Искаш ли да дойдеш вкъщи? Тъкмо ще видиш къде живея? - попитах го.

- Добре - отговорих с усмивка, двамата тръгнахме към къщата й.

Със сестра ми дойдохме тук. Беше много красиво.
- Тук се запознах с Крис. - казах и се върнах назад във времето...спомените бях много хубави. Еми се усмихна и започна да ме пита как сме се запознали и т.н.
- Ми дойдох тук и той беше тук и така...после отидохме в къщата ми... - казах и се засмях леко.

- Много сте сладки заедно..само не разбрах защо сте се скарали, но явно това ти припомня лоши спомени и няма да те питам сега. - казах и прегърнах малката си сестричка.
- Наистина тук е много хубаво. - казах и се огледах наоколо. Хайде да се прибираме, че става хладно. - казах на сестра ми и тръгнахме към къщата и.

Доведох Петя в гората в, която двамата се запознахме.
- Тук се запознахме..е, може да ти се стори малко глупаво, но..аз обичам това място! - казах и започнах да я целувам. Прегърнах я силно. Обичах тази гора, именно заради това, че тук се запознах с моята любима.

- И аз го обичам! Тук доведох Емили вчера. Наистина ѝ хареса. - казах и отговорих на целувката му. Бях много радостна от факта, че с него ще ставаме родители...но изведнъж се сетих нещо за което не бях мислила никога...сватба..

В този момент прочетох мислите й. Сватба? Никога до сега не бях мислил за това, но щяхме да ставаме родители и може би щеше да е добре да..е, поне така предполагах. Просто спрях да мисля, защото бях сигурен, че тя ще прочете мислите ми, а мислех да направя нещо, което може би щеше да й хареса..или пък не.

Крис не каза нищо...знаех, че мисли нещо..но този път не прочетох мислите му..и не исках.
- Крис, защо се умълча? - попитах го...явно мислеше нещо за бебетата..за нас..чудех се.
- Тази гора ме връща назад във времето...и си спомням онзи хубав ден когато се запознахме! - казах и го прегърнах. Наистина го обичах!

- Обичам те! - изрекох и допрях устни до нейните, прегърнах я. Наистина много обичах Петя и макар първоначално да не исках деца, вече знам, че не е така. Щях да бъда един 689 годишен баща, предполагам щях да се справя с тази отговорност, колкото и тежка да е тя.

- Аз също, аз също - казах тихо, така че да ме чуе. Целувах го, той мен също. Прегърнах го. По едно време ми стана лошо...не исках да притеснявам Крис, но той разбра, че не съм добре и веднага се притесни.