Гората с реката

С Крис дойдохме в някаква гора..имаше една река..беше много красиво. - Тук е невероятно, нали Крис. - казах и се загледах във водата. - Красиво и приятно. - добавих. - Не мислих ли така. Той кимна и добави, че е също и много романтично.

Седнахме под едно дърво. Хванах ръката й и й усмихнах. Много я харесвам и макар случилото се с Деймън искам да съм с нея, но трудно признавам такива неща. - помислих си. Не ме биваше в признанията, а в предлагането..да не говорим. Тя ме погледна изненадано, следващият път въобще нямаше да мисля. Пуснах ръката й, загледах се в течащата река, не исках да срещам погледа й.

- Крис..и аз - казах и го целунах...той изгледа странно...хванах ръката му и легнах на рамото му. - Тук е прекрасно! Та то означава ли, че вече сме гаджета? - казах и го погледнах любопитно...хихи не знаех какъв ще е отговора, но предполагам, че щеше да е "да".

- Да. - отговорих кратко и започнах да я целувам. Притиснах я до дървото, като не спирах да я целувам. Сърцето ми биеше лудо, както и нейното. Не мога да обясня как се чувствах, но не исках този момент да свършва.

Не мислех, че ме харесва толкова..та ние се познавахме една от няколко дни. Не знаех какво да правя..но това ми харесваше. Бях притисната до едно дърво и не можех да мърдам...не правех нищо само го целувах...докато той не започна да ме съблича...

Бавно започнах да свалям потника й, след като го направих го хвърлих наблизо, за да може после да го намери. Тя започна да разкопчава ризата ми. Не спирах да я целувам, устните ми се плъзнаха по врата й, а след това се върнаха на устните й.

- Крис..да не се напихме? - казах и се засмях...не спирах да го целувам...свалих ризата му и дънките му..той остана по бельо...аз бях по сутиен и панталони...той се опита да свали сутиена ми, но аз малко се заинатих.

Успях да сваля сутиена й, за 689 години не се научих да свалям тия неща бързо. Хвърлих го на някъде и започнах да свалям дънките й, като не спирах да я целувам. След като ги свалих и тях ги хвърлих някъде.

- Спокойно, Крис ще има още много пъти...в които ще ми сваляш сутиена и ще се научиш. - казах и се засмях...представям си как изглеждахме от страни. Продължавах да го целувам..опита се да свали бельото ми...но аз не се давам толкова лесно...

- Напомни ми следващия път да не мисля много. - казах и започнах целувам врата й, след това отново се върнах на устните й.Бавно свалих бельото й и го оставих наблизо. Преди да си помисля още нещо се спрях, колко хубаво само, гаджето ти да може да прочете всяка твоя мисъл..опа, пак започнах да мисля.

- Крис, Крис...стига и ти можеш да четеш мисли все пак...казах и започнах да го целувам повече от преди...прегърнах го..не исках да го пускам...не исках този момент да свършва...предполагам, че и той беше на същото мнение...не спираше да ме целува...и аз също..

Докато се целувахме усетих че нещо не е наред. Изведнъж на Петя май й стана лошо. - Добре ли си? - я попитах. - Да не си гладна? - щом казах това на нея й стана още по лошо може би не искаше да яде. След няколко минути припадна. Изплаших се да не й се е случило нещо. Опитах се да я свестя но не ставаше нищо.. Накрая реших да я заведа на лекар въпреки че е вампир. Хванах я на ръце но в този момент тя се съвзе. - Добре ли си? Какво ти стана? - започнах да разпитвам загрижено и разтревожено.

- Не знам. - казах и потърках главата си. Беше ми много лошо. Не бях гладна, но ми се виеше свят..не мислех че е от алкохола който изпихме..ние не бяхме се напили. Облякохме се и си тръгнахме. Крис настоя да отидем до болницата.

Дойдох в някаква гора, поне там имах спокойствие. В гората имаше малка, течаща река, листата на дърветата и тревата бяха толкова свежо зелени..Слънцето почти не се забелязваше, заради многото дървета. Седнах под едно дърво.

Дойдох в някаква гора. Беше спокойно. Имаше една река беше много приятно. Усещах, че има още някой. Дърветата бяха високи. От тях почти не се виждаше слънцето. Духаше лек вятър. Какво по хубаво и приятно от това. Видях някакво момиче. Изглеждаше ми познато.

Усетих присъствието на вампир. Огледах се наоколо, в далечината забелязах момче, което ми приличаше на Стивън. Не може това да е той.. - помислих си, но не бях сигурна, той беше далече от мен и не можех да го видя добре.

Приближих се към "мистериозното" момиче.
- Пак ли ти...май само ме срещаме не мислиш ли..? - погледнах я и вдигнах веждата си. Все пак тя беше чара ми.

- Да.. - извъртях очи. Защо го виждах постоянно, беше абсурдно, на моменти мислех, че халюцинирам. След малко го погледнах, а той ме гледаше странно.
- И ако обичаш спри да ми четеш мислите. - погледнах в едно дърво.

Заглавие: Re: Гората с реката Today at 8:36 pm
- Да не би дървото да е по хубаво от мен? - казах и я погледнах. Идеше ми да се изсмея. След малко съблякох ризата си и отидох до реката. Върнах се при Симон. Сграбчих я така, че да не мърда и я хвърлих във водата.

- Какво правиш бе идиот! - викнах и излязох от реката. Изсуших се с дарба, която бях копирала от някъде и се телепортирах зад него. Бутнах го във водата и се усмихнах доволно. Седнах до дървото, до което седях преди този глупак да ме хвърли в реката.

Харесваше ми "играта", която играехме. Излязох от водата и се престорих, че си тръгвам. Като видях, че не ме гледа станах не видим и се телепортирах на дървото до което седеше. Мисля че имаше шишарки на него. Откъснах няколко. Хвърлих една на главата и..след това още една.

- Оригинално - казах с ирония и станах невидима. Отдалечих се от дървото и чаках да се телепортира на земята и да стане видим.
- Надявам се да е удобно там горе. - казах и седнах до реката, като все още бях невидима.

Слязох от дървото и станах видим. - Знам, че си тук. - казах и седнах на тревата до реката. Усещах, че е близо до мене. - Ако мислиш да правиш някой номер. Няма да стане. - казах съвсем спокойно и откраднах дарбата ѝ да е невидима.

- Не, не смятам да ти правя номера, ти се държиш като дете, не означава, че и аз трябва да го правя. - усмихнах се злобно.
- Сега си ми върни дарбата.. - погледнах го, а той ме погледна сякаш казваше "Няма да стане".
- Добре, ще почакам да я използваш и ще я копирам. - казах и легнах на тревата.