Гората с реката

- Няма да я използвам. - казах и я погледнах. Тя си лежеше на тревата. Отместих погледа си от нея. Загледах водата. На места дъното ѝ не се виждаше. Влязох във водата и поплувах малко. След това излязох на брега и се изсуших. Седнах отново на тревата.

- Хубаво, ще я копирам от някой друг. И спри да ми отнемаш дарбите, защото и аз мога това. - погледнах го, а после се загледах в небето. Слънцето грееше силно, очите ме заболяха и се загледах в дърветата, чийто клони се клатеха от лекия ветрец, който духаше.

- Тук е приятно, но и малко скучно, не мислиш ли? - казах и я погледнах. Тя ме изгледа странно. Явно на нея ѝ харесваше тука. - Аз ще се махна от тук. - казах и станах от тревата. Тя май не искаше много да си тръгвам.

Погледнах часовника си. 9 часа? Господи, съвсем бях забравила за сватбата на Петя и онзи..Крис. Какво му харесваше не знам, както й да е, това си е нейна работа, но бях обещала да бъда там. Станах от тревата.
- Трябва да тръгвам.. - казах и бързо тръгнах към вкъщи. Трябваше да се облека, да си направя прическа, да оправя грима си..а имах само един час да свърша всичко това.

Реших да дойда в парка.Там беше празно с изключение на едно момиче.Доближих се до нея и й се представах.Тя изглеждаше много мила.Леко си измрънках под носа:
-Дано да не е като Джен. - тя ме погледна странно аз малко се стреснах.Запознахме се.Нейното има беше Лиса:
- Много хубаво име! - възкликнах аз.Наистина ми харесваше.Седнахме на една пейка.

Седнях си гората загледана в нищото или по-точно реката.Беше почти празно,но това не ми пречише.Аз доста често оставах сама.Към мен се приближи едно момиче.Изгледах я с преценяващ поглед.Тя си измрънка под носа "Дано да не е като Джен" и веднага свързах името със съквартирантката ми която още в първия ден щом прекрачих прага на къщата метна дивана на горния етаж.Усмихнах се на русокоската която ми се беше представила като Аврил и на свой ред и аз казах името си.
-Много хубаво име!-възкликна тя.Тя седна до мен на пейката.Малко ми беше чудно какво ще си кажем.Все пак аз не бях кой знае колко по запознанствата.А и ще е цяло чудо да не ме е виждала в някое списание или по телевизията с огромен надпис "Непълнолетната танцьорка Лиса Евънс..."
-И името Аврил е доста хубаво.Даже ми звучи познато.-усмихнах и се,но усмивката и не беше кой знае колко искрена.Просто не ми беше до усмивки,но се замислих за името и.Наистина ми звучеше доста познато.Подуха лек ветрец който разроши косите ни,а аз се засмях.Мразех като става така,но пък обичах вятърът и бурите.Обичах да се разхождам под дъждът.
-Аз съм на седемнадесет,а ти?-попитах накрая русокоската седяща до мен.

Лиса мислеше името ми за доста познато аз се учудих,че някой в този град ме познава.Погледнах я й и казах:
- Ами всъщност там откъдето идвам бях доста известна певица,но тук съм просто едно момиче.Това не ми пречи даже ми харесва,защото не съм затрупана от собствените си фенове. - и започнах да се смея.Лиса каза,че е на седемнадесет и ме попита за моите години разбира се аз и отговорих:
- Аз съм на 19! - усмихнах се и се загледах в небето.Сякаш щеше да вали,но по-скоро щеше да е само облачно.Шумът на реката ме разсея.Беше толкова приятно.Лиса наистина изглеждаше мило момиче.Може би с нея щяхме да станем добри приятелки.

Известна певица?Може и от там да ми е позната.
-Дяволски си права за това за феновете.Мразя като видя някое заглавие с името си...-оплаках се аз на Аврил.Значи на деветнадесет-хубаво.Може би щяхме да влезнем в някой бар...и да се напием ако тя поиска,а и мен ме вкарваха навсякъде тъйкат ме знаеха щом ме видят.Реката беше плитка и се стичаше към нещо като езеро.Усмихнах се дяволите.Обичах да правя неща без да мисля.Станах от пейката и отидох до мястото където беше повечето вода.
-Ела...-подканих аз Аврил.Мислех първо да се позабавляваме,а после да отидем в някой бар.Затворих очи и част от водата стана твърд лед.Стъпих върхо него и направих няколко танцови стъпки.

Искаш да отидем в някой бар?Добре!Лиса ме погледна странно.Погледнах я й и казах:
- Мога да чета мисли. - Тя отида до реката и започна да я замразява.Стъпи на леда и започна да танцува.Погледна ме така сякаш ме подканва и аз да танцувам.Престъпих напред и скочих на леда направих няколко стъпки.Захилих се и казах:
- Хайде ще тръваме ли в бара да се напиваме? - продължих да се хиля така сякаш вече бях пяна - Е в кой бар искаш да отидем?Ти водиш! - подканих я.