Море "Ηeaven"

Дойдох тук. След всичко случило се исках да остана сама. Това беше наистина ужасно. Разхождах се из плажа и мислех за всичко което научих. Нищо не беше както преди. В никого не бях сигурна вече, можех да разчитам само на себе си. Колко жалко че Ема не беше тук, тя беше единствения човек на когото вярвах и разчитах истински. Дори и в родителите си не вярвах вече. А най ужасното беше, че човекът когото ненавиждах най много излезе моя сестра.

Имах нужда да остана сама. Отидох на плажа, за да се разходя по брега. Ето, че тук беше и моята "мила сестричка" Джен. В този момент най-малко исках да видя нея.
- Ъ..и тука ли се домъкна? - казах и се отдалечих от Джен.

Обърнах се и я погледнах презрително без да казвам нищо. Седнах на пясъка и загледах морето. Беше толкова красиво, вееше лек ветрец и не беше прекалено топло. Какво съвпадение само, и аз и "прекрасната" ми сестра бяхме дошли на едно и също място. Може наистина да си приличахме малко но съвсем малко.

Продължих разходката си по брега, мислейки за това, че имам две сестри. Всъщност Джен не беше толкова лоша, може би си приличахме поне малко. Седнах на брега, така, че краката ми да са във водата.

- Колко забавно само. Имам си двойничка която освен това ми е сестра и най забавното е че ако страдам аз и тя ще страда с мен. - взех един кол който беше на близо. Забодох го в ръката си и след като потече моята кръв потече и тази на Катерина. Мен не ме притесняваше че сама се наранявам, раните ми щяха да зараснат бързо. Забодох го и в крака си. И от там потече кръв.
- Виж само. Аз имам ранен крак и ръка но и ти също имаш. - усмихнах се доволно.

- Супер! - казах иронично, след като извадих кърпичка, за да избърша кръвта.
- Джен, не е ли тъпо да се нараняваш, за да страдам аз?

- Ами не. Ето виж - показах раните си от преди малко. Те бяха изчезнали.
- И твоите след малко ще изчезнат. Просто обичам да те гледам да страдаш - след като казах това усетих че нещо ме прободе отзад. За момент не можех да помръдна. После паднах на земята без да мърдам но не бях припаднала. Видях как на Катерина и потече кръв от гърба.
- Върбинка! - казах съвсем тихо накрая. Не знаех кой ме застреля с върбинка.

- Върбинка? - казах преди да падна на земята.
- Джен? - прошепнах тихо.

Накрая успях да стана, но странно нямаше никой. След няколко минути действието на върбинката отмина. Май не беше много. Катерина лежеше на замята неподвижна. Нямах никакво намерение да й помагам.

- Ъъ.. - казах след като станах. Реших да се отдалеча от Джен.. Поврях още малко по брега, след това седнах на един камък.

- Какво "Ъъ"-каш. - казах накрая. Беше доста дразнещо всичко това. Особено фактът че ми е сестра. Точно сега ми идеше да я удуша. Толкова много ме дразнеше. Дразнеше ме всяка нейна стъпка. Всичко което правеше някак си... Ми тровеше нервите. Може би беше защото сме като две капки вода.

- Засяга ли те? - изпуфтях. Джен толкова много ме дразнеше, но не си обяснявах защо. Точно ли тя трябваше да ми е сестра..имам ужасно лош късмет. Има толкова много хора по света и точно тя...точно тя се оказа моя сестра.

- Виж писна ми. Писна ми от всичко. От "родителите" ми, от хората писна ми от всички. Аз съм си такава каквато съм. Една злобна кучка която обича да наранява другите, това съм аз. И не искам да имам приятели нито братя и сестри. Сама съм си много добре. Просто аз винаги действам сама и не се доверявам на абсолютно никого. - след като казах това задуха силен вятър който изпрати всички присъстващи на плажа далеч. Дори и Катерина падна на земята и беше наистина трудно да се задържи край мен. След това го спрях.
- Или ме приеми такава или изчезвай.

- Да не мислиш, че аз умирам от радост, че имам две сестри? Нямам нищо
против теб, но факта, че си мое копие и, че си моя сестра ме побърква! -
разкрещях се в лицето на Джен.

Това беше ужасно! Запалих огън, тази дарба я бях копирала от някъде, и направих огнен кръг около "сестричката" ми. Толкова исках да убия Катерина толкова много, но нещо ме спираше сякаш бях свързана с нея някак. Е, поне можех да я измъча още малко. Беше станало много топло и Катерина беше почервеняла, аз също но можех да издържам.

Явно Джен мислеше, че лесно може да ме победи. Направих така, че да завали силен дъжд, който да изгаси огъня. Не го спрях още известно време.. Просто легнах на пясъка, за да се охладя с приятния дъждец. След минути спрях дъжда, направих така, че да задуха силен вятър.

Спрях вятъра. Вода - тази дарба я бях копирала от "милата" ми сестричка преди няколко часа. Вълните на морето се издигнаха и заляха Катерина. Започнах да се смея силно. Беше... Жалка. Една малка глупачка която уж беше моя сестра но аз не можех да повярвам че тази тук ми беше сестра?!? Невъзможно. Вълните продължиха да мокрят Кати.

Спрях вълните и се изсуших, усмихнах се доволно на хилещата се Джен. Направих силна буря, на небето се появяваха светкавици, валеше много силен дъжд. Една светкавица падна точно до Джен-мое дело. Бях сигурна, че тя ще копира тази моя дарба, но ми беше приятно да я гледам такава. Грима се беше разтекъл по лицето й. Изсмях се на глас. Аз не изглеждах така, въпреки, че и аз бях подгизнала, използвам водоустойчиви гримове.

Извадих от джоба си една кърпичка и изтрих грима. Усмихнах се доволно.
- Кати, Кати благодаря ти. Знаеш ли колко много обичам когато времето е такова... Мрачно, дъждовно, студено. - отново се появи доволна усмивка на лицето ми. Насладих се на дъжда и дори го увеличих.
- Ей сега ще прибавя нещо към общото дело - след миг стана заметресение. Силно заметресение. Вече наистина се наслаждавах на момента.

Спрях заметресението и дъжда. Направих така, че слънцето да грее силно. Знаех, че Джен има гривна, която може да я предпази от слънцето, аз имах пръстен, но въпреки това си беше неприятно. Слънцето започна да грее все по-силно и по-силно. Започнах да почервенявам, Джен също, не мислех да спирам точно сега, беше ми приятно да гледам как бавно се сипе пот от Джен, макар, че от мен също. Усмихнах се дяволито.

- Пфф аматьорска работа. Гледай сега - след секунда започна да вали сняг. Беше студено и това ми харесваше. Лед покри абсолютно всичко дори и морето. То беше станало на ледена пързалка. На близо се продаваха портокалови сокове. Взех един и го замразих. Извадих го от чашата, беше се превърнал на ледена близалка.
- Ето да се охладиш - казах иронично и подадох близалката на Кати.

- О, Джен, благодаря, обичам когато е студено- казах и се приближих до леда. Обичах да е студено и това, че бях с блуза с къс ръкав не ми правеше впечатление. След малко направих така,че снега да бъде до коленете ни.
- Супер! Сега е идеално! - усмихнах се доволно, обикаляйки в студения сняг.

- О, да идеално е! Но нещо липсва... - погледнах Кати право в очите. След минута започна да я боли главата силно. На това ме беше научила Бони, трябваше да й благодаря някой път. Толкова добре се чувствах като гледах сестра ми да страда. Чувството беше неописуемо.

- Джен, май забравяш за лечебната ми сила - казах подхилквайки се. Хванах с ръце главата си и след малко болката угасна.
- Като нова съм. - усмихнах се доволно на Джен. След малко Джен се издигна във въздуха, задуха силен вятър, а тя се издигаше все повече и повече. Спрях да я издигам, оставих я да падне в снега.
- Чао "сестричке". - казах иронично и продължих разходката си по брега, далече от Джен, междувременно разтопих леда и снега.