Море "Ηeaven"

Станах почти веднага щом паднах в снега. Хванах Кати за гушата и я хвърлих дълбоко в морето. Започнах да се смея силно и злобно. Знаех много добре че там където я хвърлих има акули но изобщо не ми пукаше. Дори се надявах да я нападнат. След няколко минути зърнах близо до Катерина 3 акули. Седнах на пясъка и се наслаждавах на прекрасната гледка.

- Джен, Джен..отново се изложи. - казах и се изсмях. След няколко секунди акулите станаха на парчета, разхвърчаха се из морето. Изплувах на брега, отидох при Джен.
- Както казах "мила сестричке"-чао - тръгнах към вкъщи.

Върнах се до морето. За щастие Джен не беше тук. Седнах на пясъка, гледайки морето и наслаждавайки се тишината.

Отидох пак до морето. Вечер беше най доброто време за разходка край морето. Там беше пак Кати. Вече ме изнервяше, как може навсякъде където ходя да я намирам? Приближих се до нея ядосана.
- Влизай в морето и се удави но не умирай! - заповядах ядосано и тя навлезе в морето. Видях как стигна на дълбоко и се остави морето да я погълне.

Добре, че можех да плувам, да си призная беше ми приятно във водата. Към мен се приближаваше една голяма акула, след няколко секунди стана на малки парченца, мисля, че Джен видя това.

Смеех се силно.
- Колко е забавно! Ако те накарам да се хвърлиш от моста сигурно ще го направиш! - казах през смеха си. Беше толкова забавно всичко това.

- Супер! Сега докато Джен не се махне от тук ще си вися във водата! - измрънках на себе си. Появиха се още няколко акули, те също станаха на парченца. Водата беше леко студена, затова я затоплих малко. Джен се смееше толкова силно, че я чувах и навътре в морето.

Нямах никакво намерение да се махам исках да гледам как се измъчва. Беше станало студено особено водата беше ледена. Аз носех един черен суичър и студа не ми пречеше. От далече не можех да видя дали на Кати й е студено но така предполагах. Накрая реших че ми е скучно тук и тръгнах на някъде.

След като Джен си тръгна изплувах на брега Изсуших се и седнах за малко на пясъка. Реших да отида някъде, станах от пясъка и си тръгнах от морето.

След като си тръгнах ядосан от къщата на Джен отидох на морето. Използвах лечебните си сили върху мен и си излекувах раните. Обидих се на Джен която ме изгони но сигурно имаше чувства към брат ми ако това изобщо беше възможно. В противен случай щеше да ни изгони и двамата. Беше пълнолуние и имах някакво странно усещане, нещо ставаше тази нощ.

Реших да се поразходя видях едно момче на плажа отидох до него и му се представих:
- Здравей!Аз съм Аврил!Ами твоето име? - седнах до него най-нахално,погледнах го и се усмихнах.

След като изчистих дрехите си тръгнах към морето, стигнах там и се изненадах кого видях, брат си - Джейкъб. Лицето му се беше оправило, но повече сее изненадах с кого го видях - някакво момиче, поредната глупачка навила се да излезе с него. Приближих се към тях.
- О, братле, изглеждаш сравнително по-добре. - казах с лек присмех в гласа си.
- Деймън, брат на призрака - казах на момичето и подадох ръката си.
- Виждали ли сме се някъде? - казах по-скоро, за да подразня брат си, но наистина тя ми изглеждаше позната.

- Нямам никакво намерение да се занимавам с глупаци като теб - казах и станах от пясъка. Преди да си тръгна бутнах Деймън в морето и се усмихнах доволно след като видях ядосаното му изражение.
- Май ще трябва да си смениш дрехите, струват ми се прекалено... Мокри - казах иронично.

Излязох от морето и изсуших дрехите си.
- Братле, излагаш се. - казах с дразнеща усмивка и погледнах към момичето.
- Не искам да те излагам пред приятелката ти, затова се махам. - казах и си тръгнах, но когато минах покрай Джейкъб го бутнах на пясъка.
- Внимавай. - изсъсках и се махнах от там.

- Смотания ми брат - обърнах се към момичето което се представи за Аврил.
- Аз се махам от тук, чао - казах студено и огледах наоколо. Имаше много гадно слънце за това побързах да тръгна на някъде..

Към нас се приближи едно момче.Не изглеждаше дружелюбно.Той ми подаде ръка и ми се представи аз също протегнах ръката си хванах неговата:
- Аврил - казах леко ядосано.После те двамата се сбиха явно не се харесваха.Май се намирах на средата на битка.Деймън бутна брат с в пясъка.Момчето искаше да си ходи и аз го спрях и му казах:
- Ти си вампир нали? - казах съвсем тихо на ухото му.Започнах да ходя след него чакайки отговор - Не се страхувай да ми кажеш.Мога да ти прочета мислите.

- Не ме е страх да казвам, особено пък на фея или там каквото си. Знам че не си вампир - казах студено и продължих да вървя. Деймън успя да ми развали настроението за още един път. Защо трябваше да имам такъв ужасен брат? Постоянно се питах. Някой ден обаче щях да му отмъстя, това беше сигурно. В този момент заваля.
- Страхотно! - викнах раздразнено.

- МОЖЕ ПОНЕ ДА НЕ МЕ ОБИЖДАШ. - креснах и тръгнах към него - Това,че брат ти те ядосва не значи,че може да си го изкарваш на мен просто защо не го набиеш нали имаш магически сили. - В този момент използваш вятър, за да издухам облаците и спря да вали.
- ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ЩЕШЕ ДА Е ХУБАВО? - отново се развиках - ЗНАЕШ ЛИ?ПОНЕ АЗ ДА НЕ СЪМ ЕДИНСТВЕНАТА БЕЗ ПРИЯТЕЛ В ТОЗИ ГРАД.ТИ ПРОСТО СЕ ДЪРЖИШ С МЕН ВСЕ ЕДНО СЪМ ТИ НЯКАКВА ИГРАЧКА.НЕ НЕ СЪМ ТИ.ТОВА,ЧЕ СЪМ ФЕЯ НЕ ОЗНАЧАВА,ЧЕ МОЖЕ ДА МЕ ОБИЖДАШ!

- Това е абсурдно - измърморих и тръгнах на някъде. Това момиче наистина ми лазеше по нервите, а после се сетих и за брат си. Кой ли е най-добрия начин да му отмъстя. Джен? Да, точно така, Джен!