Болницата...

Пристигнахме с Петя в болницата и заведох Петя при гинеколог да я прегледа. Чаках около един час и изведнъж Петя излезе. Изглеждаше разтревожена и изненадана.
- Какво има? Да не си болна? Или настинала? Да ти донеса ли нещо? - започнах да я разпитвам. Бях много притеснен.

- Не не нищо подобно..казах и се усмихнах.. - Просто аз... Крис започна да гледа притеснено... - Не не е нищо лошо...аз съм..ъ бременна..- казах и се усмихнах.. Крис стоеше и не мърдаше..- Не се ли радваш? - попитах го.

Останах с отворена уста. Аз баща?! Нечувано. А и бях вампир как.. Вампирите нали не можеха да имат деца.. Никога не си се бях представял да сменям памперси и да разхождам бебе. Беше толкова внезапно а и с Петя се познавахме от скоро.. Изведнъж ми причерня, стана ми лошо и припаднах. Мисля че беше от вълнение.

- Крис..Крис - започнах да викам и извиках доктора..той го прегледа и каза, че е припаднал от вълнение...чудех се как ще приеме бебето. След като се свести отидох при него. - Крис, какво стана не искаш ли бебе...- не продължих...не искаш ли бебетата. Той ме изгледа по учудено. - Да Крис...близнаци са.

Близнаци?!Близнаци?! Нямах сила дори да я попитам как е станало. Как щях да се справя не с едно ами с две бебета? А те вампирчета ли щяха да са или нормални хора?Имах толкова много въпроси но просто думите не искаха да излязат от устата ми колкото и да се опитвах. Пак ми стана лошо и ми причерня и пак припаднах. Никога не съм си мислел дали искам деца или не искам а сега изведнъж ще имам близнаци..

Разбрах, че Крис не иска бебетата..след малко се съвзе. - Добре няма да раждам. - казах тихо и тъжно. Той ме погледна. Мисля, че наистина се иска да има деца...най-накрая една добра новина...а на Крис да не му харесва.

След като се съвзех прочетох в мислите на Петя че си мисли че не искам деца.
- Не, искам деца и ще родиш бебетата просто много се изненадах но се радвам. 600 века не съм имал никакво семейство а сега ще имам деца това е страхотно но и много неочаквано. - казах и след това прегърнах и целунах Петя.

- Аз си помислих, че не ги искаш... - казах и го прегърнах. - Хайде да си тръгваме...- казах на Крис и излязохме от болницата. Все още не можех да разбера какво стана. Докато се прибирахме ми стана лошо. Къщата на Крис беше по-близо за това отидохме там.

С Петя дойдохме до болницата, влязохме вътре, аз я изчаках в чакалнята, докато тя беше на преглед.
- Всичко е наред, нали? - казах след като тя излезе от кабинета, хванах ръката й.

- Да всичко е на ред. Но доктора ми изписа някакви лекарства, за да не ми става лошо.
- Каза, че 2-3 дни преди раждането трябва да дойда тук. След като родя поне 12 часа бебетата трябва да са в болницата. - казах и тръгнахме към аптеката.

Дойдох в болницата,щом разбрах,че Петя ще ражда,не успях да я намеря търсих и най-накрая я намерих "Петя,ще раждаш ли?Да помогна ли с нещо?" попитах разтревожено,но май не бях поканена.

- Не благодаря. - казах и се усмихнах на Каролайн. След малко дойде и Джен. Искаше да присъства на раждането. Слязохме в кабинета..Крис искаше да остане отвън. И Деймън дойде след Джен. След 1 час Джен излезе да каже на Крис и Деймън какво е станало..

Бях потресена. Вампирчетата бяха съвсем като нормалните бебета даже не се знаеше дали изобщо са вампирчета или нормални бебета. След като Петя роди излязох да кажа на Крис и Деймън. Бях останала направо с отворена уста още не можех да повярвам. Щом излязох Крис сам разбра че бебетата са се родили и тръгна да види Петя а аз седнах на един стол без да казвам нищо.

Бързо отидох при Петя, бях много развълнуван. Отидох но нея и я целунах по челото, отидох до медицинската сестра, която държеше бебетата. Взех едното от ръцете й, бяха толкова..малки и..сладки. Петя ме гледаше с усмивка.

Гледах Крис и се усмихвах. Беше много радостен...сетих се, че не съм звъннала на Еми за това и писах смс. Оставих телефона на шкафчето и доктора влезе и каза, че всичко е на ред и можем да си тръгнем когато поискаме.

Дойдох колкото се може по - бързо. Попитах доктора къде е Петя. Показа ми стаята. Влязох в стаята. Петя беше с Крис. Отидох и я прегърнах.
- Как си? Добре ли си? - попитах я. Отговори, че е добре. Отидох при бебетата. Бяха толкова мънички и сладки. Бях най-щастливата леля на света.

Станах и отидох при тях. Толкова са сладки.
- Докторът каза, че можем да си ходим. - казах и отидох да се преоблека. След като бях готова излязохме от стаята и си тръгнахме.

С мама стигнахме до болницата, влязохме вътре. Бях разтревожена за татко.
- Как е той? - попитах доктора с леко треперещ глас.
- Вече по-добре, дойде в съзнание. И все пак не бива да се кара пиян. - татко пиян? О, щеше да бъде интересно да се види, след всички тези лекции за алкохола..
- Не баща ми е карал колата, а некадърника с него.. - скръстих ръце. Вече се успокоих, че татко е по-добре.. След малко и Джер дойде в болницата.

Получих смс от мама и тръгнах към болницата.
- Мамо, как е татко? - попитах притеснено. Докторът бил казал, че е добре. Вече ще знаем да не се возим на таксита. След малко ни разрешиха да видим тате.

При мен влязоха Петя, Джеръми и Сюзън. Не исках децата да ме виждат така ..пиян. Много пъти им бях говорил, че не е хубаво да се пие..а самия аз им давах лошо пример. Доктора каза, че съм добре и, че може да се прибирам. За щастие болницата беше близо до къщата ни, тръгнахме на там. Стараех се да вървя...хм, нормално, а не като пияница, но не се получаваше особено. Постоянно залитах..

Линейката дойде и закара Петя в болницата, веднага тръгнах на там. След няколко часа чакане в чакалнята доктора излезе от стаята, станах от стола.
- Тя добре ли е? - казах притеснено.
- Да, вече дойде в съзнание, но.. - каза доктора, не го оставих да довърши изречението си, а направо нахлух в стаята.
- Кой е този? - каза Петя гледайки странно.. О, не.. - помислих си и погледнах към лекаря.
- Това се опитвах да ти кажа.. - каза той, останах шокиран.

Бях в някаква болница...дори не знам защо. Опитах да се изправя, но не можах. Бях ударила главата си от някъде.
- Какво искате от мен? И защо съм тук? - попитах доктора.

- Ти претърпя инцидент с камион.. Някой части на паметта ти са засегнати, но не се тревожи..постепенно спомените ще се върнат. - отговори доктора, надявах се спомените й да се върнат, чувство жената, която обичаш да те мисли за непознат беше ужасно.
- А това е съпруга ти. - каза доктора след малко.

Изсмях се.
- И мислите, че съм се омъжвала..не не е така. - казах смеейки се. След малко без да искам прехапах устната си и потече кръв. Спомних си, че съм вампир. Станах от леглото. Доктора каза да стоя в болницата. Приближих се към него и използвах внушение.
- Няма да остана в болницата. - казах и той ме пусна. Излязох в коридора и изпих кръвта на една сестра. След това накарах всички наоколо да забравят. Мъжът представил се като съпругът ми ме последва.
- Не е нужно да вървиш все след мен. - казах му.