Кафене "Red"

След като Каролайн си тръгна същото направих и аз. Предполагам щеше да се прибере в къщата. Излязох от кафенето и тръгнах на там. По пътя й се обадих, но телефона й беше изключен.

Влязох и си поръчах един фреш от портокали.Чаках момчето което беше много яко.В кафенето имаше голям шум но скоро всички се разотиваха.Сервитьора ми донесе фреша и аз зачаках загадъчното момче.

Пристигнах в кафенето и огледах внимателно хората намиращи се в него. Усетих че момичето е русокосата красавица която седеше на една маса до прозореца. Усмихнах се и се запътих на там.
- Джейкъб Салваторе, приятно ми е - казах и седнах срещу нея. След като сервитьорката дойде си поръчах едно кафе и загледах момичето. Не знаех че брат ми е толкова добър че да ме запознае с такова момиче.

- Какво ти е изглеждаш тъжна - казах на Каролайн когато видях тъжното й изражение. Може би бях прекалено любопитен но няма значение.
- Ако мога да ти помогна с нещо кажи и ще го направя - казах след като видях че не говори. Веднага щом сервитьорката ми донесе кафето отпих от него и загледах отново Каролайн..

Той ме попита защо съм тъжна и аз му казах "Всички си имат гадже,само аз не.Мислих си ако искаш.... " И си отклоних погледа към другите хора във кафенето и отпих от вкусният сок.

След като се телепортирах вкъщи взех душ, преоблякох се и се отбих в едно кафене. То беше претъпкано, имаше само една свободна маса, седнах на един от столовете около нея и поръчах едно кафе. Огледах хората в кафенето.

Влязох в едно кафене. Имаше само 1 свободна маса. Отидох и кого да видя? Симон..
- Няма отърваване от теб. - казах и се засмях. Обстановката беше приятна. Само дето беше претъпкано. Но беше хубаво там.

- И тук ли.. - извъртях очи. Не обърнах внимание на присъствието му, отпих от кафето си, сякаш дори и не го забелязвах. Извадих цигарите и запалката от чантата си и запалих една. Отпих още веднъж от кафето си и се загледах някъде другаде..

- Хайде да излезем после. - казах и прекъснах гледането ѝ. Тя не се обърна към мен за това реших да я подразня. Седнах до нея и си поръчах едно кафе с кола. След минута сервитьора донесе поръчката и аз му платих.

За миг погледнах към Стивън, който нахално се беше настанил до мен. Да излезем..? Огледах се наоколо, всъщност днес нямах планове.
- Добре.. - отговорих и отместих погледа си от него. Отпих от кафето си, защо ли въобще се съгласих..
- Как можеш да пиеш това.. - казах без дори да го поглеждам.

Изненадах се, че изобщо прие...е но за мен това е и по - добре.
- Не е казано, че ще изпия кафето заедно с колата. Първо ще изпия кафето, колата после - добавих и пийнах от кафето си.

Огледах кафенето, една от масите се беше освободила.
- О, ето тази маса там вече е свободна. - усмихнах се злобно и посочих масата в другия край на кафенето. Беше толкова далеч от моята маса - идеално.

- Не тук гледката е по-хубава, но щом настояваш няма проблем. - казах ѝ.
Изписах на бързо кафето и колата и станах. Излязох от кафето. Исках да видя реакцията ѝ. Не мисля, че ще ме догони, но кой знае...

Определено щеше да се върне, беше оставил телефона си на масата, чудех се кога ще забележи липсата му. Когато той влезе в кафенето не издържах и започнах да се смея. Преди това бях прочела мислите му, как може да мисли, че ще тръгна след него, абсурдно е.

Върнах се и взех телефона си. Не казах нищо просто си взех телефона. Симон ме изгледа странно. Аз ѝ се усмихнах подло. Обърнах се и тръгнах към изхода. Чудех се къде да отида, за това тръгнах на някъде по улицата.

С Петя влязохме в едно кафене, като държахме Деймънчо и Дженичка на ръце. Поръчах си едно кафе, Петя също. Естествено сервитьорката не пропусна да спомене колко сладки са децата. След малко ни донесе кафетата. Отпих от кафето си и се усмихнах на Петя.

Влязох в някакво кафене. Погледа ми попадна върху..бившия ми Крис? Приближих се към него.
- Здравей Крис.. Не сме се виждали от толкова време, как си? - усмихнах се злобно. След малко забелязах, че е с някакво момиче и две деца. Колко скучно, не мислех, че ще свърши така. По скоро си го представях на някой див купон..а не като скучно татенце.
- Александра, стара приятелка на Крис. - подадох ръката си на момичето и погледнах към Крис.
- Е, виждам не си особено очарован, че ме виждаш. - усмихнах се злобно и нахално се настаних на тяхната маса.

- Кафето тук е хубаво, нали. - попитах го. Той кимна. Каза, че отива до тоалетната. Аз погледнах децата. Много са сладки. Особено вчера на сватбата бяха много сладки, взех им по едно сокче. Вече бяха голями и можеха да пият сами от чашка.
- Здравей, Александра. - казах и се усмихнах. - Аз съм Петя. Съпруга на Крис. - казах и го погледнах.

- Да запознахте се.. - казах и дръпнах Александра. - Какво искаш? - попитах я. - Знам, че искаш да провалиш всичко. - казах ѝ. Тя ме погледна злобно. Мисли си, че след като сме били заедно може да се държи зле с мен, Петя и децата..е няма да е така.

- Аз? Не..нищо особено. - казах безразлично и погледнах ръцете си. Имах нужда да отида на маникюр. Върнах се при жена му.
- Истински ангелчета. - погледнах към децата им, а след това към Крис, който ме гледаше ядосано. Е, сам го пожела. - помислих си,

- Да и аз мисля, че са много сладки. - казах и се усмихнах. Крис изглеждаше ядосан. Явно са имали лошо минали. Няма да разпитвам Крис. - помислих си. Погледнах към Дженичка и Деймънчо. Бяха много сладки как пиеха сок.

- Сега се връщам. - казах и тръгнах към тоалетните. Александра ме беше ядосала, а май не трябваше да я оставям сама с Петя. Не ми се мислеше какви неща може да й каже..а късно се сетих, за жалост..