Кафене "Red"

- От колко време сте заедно? - казах след като Крис тръгна на някъде.
- От година и няколко месеца.. - отговори жената му с дразнеща усмивка.
- Странно..Крис спомена ли ти колко хубаво си прекарахме преди няколко нощи. - усмихнах се злобно и се облегнах на стола си.

- Всъщност не...- отговорих изненадано. Станах и ѝ ударих шамар. Тя ме изгледа доволно. Може би лъжеше, но няма значение...нямаше да проста на Крис никога ако беше истина. Взех децата и си тръгнахме към вкъщи.

Върнах се в кафенето, Петя я нямаше.
- Какво си й казала? - викнах и сложих ръка на масата. Тя замълча. Сигурно Петя се беше прибрала вкъщи. Излязох от кафенето и бързо тръгнах на там.

Дойдох в кафенето. Нямаше никой. Седнах на една от масите и сервитьорката дойде.
- Едно кафе. - казах и погледнах през прозореца. Кога ли Симон щеше да дойде..не отговори на съобщението ми. Е ако не дойде докато си изпия кафето си тръгвам...

Първо се колебах дали да отида в кафенето, но днес нямах никакви планове. Влязох в кафенето и потърсих с поглед Стивън, отидох до масата му и седнах на стола срещу него.
- Е, казвай, какво искаш? - казах почти безразлично и го погледнах, а след това сервитьорката дойде.
- Една кола. - казах и погледнах на някъде.

- Че какво да искам?..Освен да се видим, нищо друго. - казах и се усмихнах. Сервитьорката донесе колата и. Огледах я от глава до пети и тя ми намигна. Какво ли щеше да направи Симон...е на нея не и пука за мен така, че...

О, добре..- помислих си и се загледах в едно момче, той също ме погледна и след няколко минути дойде до мен, с глупава усмивка.
- Знаеш ли, май изглеждаш по-добре от далеч - усмихнах се злобно и отпих от колата си, след малко той се върна на мястото си. Погледнах към Стивън за миг.

- Аз трябва да тръгвам. - казах и се усмихнах дразнещо. Отидох и платих сметката. Намигнах на сервитьорката. Тя се усмихна. Обърнах се и погледнах към Симон. Тя ме гледаше. Тръгнах към изхода..

- Да, чудесно. - измрънках и допих колата си. Платих я и тръгнах към изхода, дори и излязох от кафенето преди него. Искал да се видим..е, явно не иска да гледа мен, както и да е.

Тръгнах към момчето излизащо от кафенето, той усети, че съм зад него и се обърна, целунах го.
- След малко смяната ми свършва. - усмихнах се палаво и се отдръпнах от него.

- Супер. - казах и. Симон излезе и застана пред кафето като чели чакаше някой. Е не и пукаше за мен, и на мен не ми пука за нея. Изчаках мацката.
- Е къде ще ходим. - каза ми палаво и излязохме от кафето.
- Хайде да се разходим из гората. - предложи ми. Аз се съгласих.