Бар "History"

Влязох в бара. Огледах се наоколо, но майка ми я нямаше, не се и учудих. Седнах на един от столовете и си поръчах една малка водка.

Седнах на единствената свободна маса до онази моя двойничка.
- Нужно ли е да идваш точно тук? Толкова барове има. Ако обичаш отиди другаде чакам майка си - казах и си поръчах бира.

- И аз чакам майка си и дойдох първа тук, няма да мръдна. - заявих сериозно и отпих от питието си.

Влезнах в един бар който познавах добре.Кимнах на бармана и той ми се усмихна.На една маса две момичета си говореха.Можех да ги различа навсякъде.
-Момичета здравейте.-казах студено.

- Ти познаваш Джен? - казах небрежно. Не знаех, че се познават, но до някъде ми беше все едно.

- Разбира се че ме познава, това е майка ми. Въпросът е теб откъде те познава - казах също така студено и безразлично като майка си. След като си изпих бирата си поръчах още една.
- Е, защо ме повика тук? - погледнах майка си.

- Майка ?? Твоята майка?? -казах учудено.
- Мамо, ще ни обясниш ли?? - казах и я погледнах странно.

Знаех,че този момент ще дойде.
-Да ще обесня.Аз съм майк аи на двете ви.Кати,Джен вие сте сестри.От различни бащи сте.-казах им.Кафевите ми очи срешнаха техните

- Моля? Искаш да кажеш че тази ми е сестра?!? Чуй каквато и да е тази игра определено не ми харесва! - викнах учудено. Ако тази Катерина наистина ми беше сестра...

- Какво? - казах разгневено.
- Как може тази да ми се сестра? - казах ядосано и изпих на екс водката си. Не понасях Джен, а тя ми беше сестра, най-ужасното нещо, което ми се беше случило до този момент.

-По-спокойно!-скастрих ги аз.
-Вие сте сестри.Съдбада има страно чуство за хумор знам!Обаче се успокойте малко!Не искам да ви бия на публични места.Дори не искам да ви бия!-срязах ги моментално.

- Съжалявам "мамо", но вече съм пълнолетна, та дори и една година в повече, така, че да си ме била като малка. - казах студено и вперих поглед в Джен.

- Що за човек си ти? Толкова години да криеш от мен че имам сестра! - викнах силно. След няколко минути бара се изпразни и бяхме само аз, тъпата ми "сестра" и майка ми.
- И стига се прави вече на.. Не знам си коя. Добре знаеш, че нито Катерина можеш да биеш нито мен. Да си го правила през всичките тези години. Но разбира се, ти нямаше време за децата си, беше заета да изневеряваш на мъжа си!

Зашлевих Джен през лицето.
-Баща ти ме остави бремена с теб!По-добре мълчи!-изсъсках и.
-После срещнах дуг мъж..бях млада и виж какво стана.Какво искаше да направя?Да ви събера?За да се избиете от малки?

Хванах ръката на "майка" си. Но после я пуснах.
- Защо се върна? Защо ми каза изобщо че имам и друга сестра? Какво следва, да ми кажеш че Ема е осиновена? Или и тя е от друг баща? Вече на нищо няма да се очудя! - взех една бутилка уиски и започнах да пия.

Поклатих глава.
-Не.Ема е от бащата от който си и ти.Тя ами тя стана по друг начин..както ти казах той ме изостави..дълга история..-заявихл.Нямах намерение да съобщавам на Джен,че Ема се е "получила" когато този простак ме изнасили..

- Имам и друга сестра? - казах и скръстих ръце.
- И защо не ни срещна още когато бяхме малки, може би сега нямаше да се мразим..поне толкова много. - казах и гледах ту Джен ту майка ни.

-И защо по дяволите толкова много се празите?-попитах ги аз и скръстих ръце пред гърдите си.Какво беше станало докато ме нямаше..вярно е,че не бях обръщала много внимание на дъщерите си-така ,но все пак..

- Не е ли очевидно? Та тя е същата като мен. А ти "мамо" знаеш че не обичам никой да прилича на мен или аз да приличам на някого, нито външно нито вътрешно! - след като изпих уискито хвърлих бутилката на пода, която се счупи.

- Съжалявам, но аз съм на 19, ти на 18, не е ли очевидно, че ти приличаш на мен, а не аз на теб..има разлика! - изсъсках.
- А и мислех, че ме мразиш заради друго.. - добавих със същия тон.

- За какво друго? Нима има нещо друго? И изобщо не ме интересува на колко си. - погледнах я с ирония.
- А ти защо ме мразиш? Не виждам причина - отворих си още една бутилка уиски.

- Освен това, че си мое копие ли? Това, че си по-злобна дори от мен. - казах злобно.
- Пък и не мисля, че ти трябва да се "ядосваш" за това, вече казах защо. - казах и извадих от чантата си запалка и кутия цигари. Запалих една цигара и оставих кутията на масата.

Извъртях очи.Седнах на еидн стол да се "наслаждавам" ма гледката развиваща се пред очите ми.Взех си една жигар от тези на Кати и се надявах да няма против.
-И така..сега ще се карате?-казах като някаква ...17 годишна кефеща се на бой междо момичета..тоест годишен..момчетата по се радват..

Щом извади цигарата се сетих за нещо. Погледнах към вратата и призовах силен вятър. Вратата се отвори и изгаси току що запалената цигара на Катерина. Също така вятърът отнесе и чантата и кутията с цигарите й извън бара. Погледнах отново към вратата и след няколко минути вратата се затвори и всичко си продължи както преди само че без цигарите и чантата на Катерина. Усмихнах се доволно.