Бар "History"

- Сега искам да ми платиш телефона, който беше в чантата ми. - казах и извъртях очи. Извадих хитро още една кутия цигари от джоба си плюс запалка и погледнах хитро към Джен, след като си запалих цигара. Прибрах цигарите и запалката отново в джоба си. Реших да отмъстя на Джен, използвах силата си за разрушаване на предмети. Отдалечих се малко и разруших бутилката й уиски. Стъклата се разхвърчаха из целия бар. Седнах доволно на стола си.

- Щом ще играем така добре... - погледнах към земята и след секунда стана много, страшно много силно заметресение което прати самата Катерина отвън, пред вратата на бара. Изобщо не ми пукаше че може да се е ударила. След минута спрях заметресението и си отворих още една бутилка уиски. Катерина се върна в бара и седна на една маса.

- Щом искаш. - въздъхнах и се отдръпнах в другия край на бара. Направих така, че около масата на Джен да гори силен огън. Успях да видя как пот се стичаше от челото й, гледката беше приятна, но не исках тя да изгори, поне не напълно. След минути огъня го нямаше.

- Огън? Интересно. Но и двете знаем кой е по-силния тук нали? - след като изпих уискито хвърлих бутилката върху Катерина, но секунда преди да се счупи върху главата й с вампирската си скорост хванах бутилката която още беше цяла. След като хвърлих бутилката в кофата за боклук започнах да се смея силно.

Гледха ги как си играят със силите си.
-Спрете се!-срязах ги накрая ядосано.
-Играете си със силите на публично място!А да не говорим,че изискват много сила..-погледнах ги строго.

- Само това ли можеш? - казах и се изсмях на воля. След минути направих така, че да задуха силен вятър, който местеше предметите в бара на сам на там, а бармана гледаше като паднал от марс, трябваше да го накарам да забрави, но по-късно. Вятърът утихна, но след малко бара се наводни, водата стигаше до колената ни и се увеличаваше. За мен не беше особено важно, защото умеех да плувам и да задържам дъха си под водата за повече време.

Погледнах земята и тя след секунди се разтвори и попи водата. След като всичко изсъхна хванах Катерина за гушата и я вдигнах във вятъра.
- Не, мога много повече. С много голяма лекота мога да те убия искаш ли? - пуснах я и тя както се очакваше падна на земята.

- Няма да посмееш, защото ти не си такава. Правиш се на лоша, но в същност не си, защо нямаш смелост! Убий ме щом искаш, но дали имаш смелостта да го направиш? - казах и я гледах в очите.

Хванах двете момичета и ги заправих в двете страин на бара.Блъснаха се в стените.
-Спрете се мамка му!-извиках им ядосано.
-По-дяволите трябва ли да разкривам,че сте и известни вампирки в света на вампирите.Във вените ни тече благородна кръв..коеот означава кралска.Много,много одавна нашия род е бил на чело..хайде сега!Спрете се!

- Алисия стига! - наричах "Алисия" майка си когато бях ядосана. После се върнах отново до Катерина.
- Не се съмнявай в мен. Не ме познаваш и не знаеш на какво съм способна. Убивала съм много вампири до сега и ако реша, ти няма да си нито първата нито последната!

Ако бях нейна приятелка на нейната възраст щях да кажа нещо от сорта "Алисия ще викаш на майка си",но тъйкато не съм,а и аз съм и майка нямаше да го кажа.
-Спрете се!-извиках им още веднъж.Лек електрошок пробяга по телата им.

- Виж, наистина, не е нужно да се правиш на майка точно сега. Къде беше когато имах нужда от теб? Когато постоянно работеше или ходеше по мъже? - казах и я гледах в очите, след което погледа ми се спря върху Джен.
- В същност аз нямам нищо против теб, макар и да сме сестри не искам нищо общо с теб. - казах на Джен, така, че майка ни да не чуе.

-Спрете се!Нека седнем и пооворим като нормалните хора!-макар,че не сме,но както и да е..нямаше нужда да наливам повече масло в огъня.Седах кротичко на един стол загледана в потомките си.

- Алисия исках да те питам нещо. Понеже аз съм повече години вампир от Катерина, ако ми стане нещо примерно ако ми забият кол някъде няма ли и Катерина да я заболи както боли мен? Все пак ми е сестра... - беше ми интересно. Защото ако беше така щеше да е много полезно за мен.

-Да така е Джен.-заявих и аз.Тя беше права.Ако нещо стане с Джен и Кати ще го почуства..
-Както казах-съдбата има страно чуство за хумор.

- Нямаш представа колко се радвам - усмихнах се дяволски. Катерина може да беше с 1 година по-голяма но пък аз бях по-опитна от нея.
- Колко жалко Кати... Ако пострадам аз и ти ще пострадаш - казах иронично и се усмихнах доволно.
- Алисия ти от колко години си вампир?

-От както се помня!-заявих.
-Все едно не познаваш родосоливто ни!-скастрих я.
-Но иначе хъм от одавна..цяла вечност може би..за един вампир и една секунда е вечност,но съм по-стара от теб със сигорност..

- Това го знам. Всъщност "мамо" интересно ми е, как си живеела и с двете ни едновременно но ние не се познаваме. И защо сме като близначки? - започнах с въпросите. Трябваше да знам колкото се може повече неща за Катерина и за самата мен. Нещо не ми се връзваше. И как така Ема е станала по друг начин?

-Знаеш,че аз много патувах.Така при тези патувания ви виждах..И не знам защо вие толкова си приличате-странен каприз на съдбада..-заявих аз и въздъхнах.
-А знам,че ще ме попиташ и за Ема..баща ти ме изнасили...малко след като ти се роди..и тока стана Ема..-заявих и.

Ритнах с крак една от масите. Приближих се до Алисия:
- Баща ми не е бил такъв! В никакъв случаи! Той се грижеше за мен, той ме отгледа и ме научи да разчитам само и единствено на себе си защото никога не знаеш кога ще ти забият нож в гърба. И не те е изоставил ти никога не беше в къщи. Дори мога да кажа че... Те мразя! - викнах в лицето и.

-Какво искаше да остана и да ви убие ли?Той ме заплаши,че ако не се махна ще ви убие и вас и Кати.Той знаеше за нея и не искаше да ви запознавам.-извиках и на свой ред.
-Ето защо не ви запознах.Не исках да губя децата си.

- Не ти вярвам! Ако си искала до сега да си ни запознала. А ти знаеш ли че Ема през цялото време боледуваше? Не, разбира се че не знаеш. Пратихме я в болница да се грижат за нея и тогава баща ни имаше нужда от теб. Беше го страх, да не се случи и с мен същото за това се грижеше за мен и ме пазеше. За разлика от теб той беше добър баща! Не е възможно да е правил такива работи. А и нямаш доказателства нали така?

-Ти не ме ли чу?Заплаши,че сако ви запзоная ще ме убие..,но какво и да е.-измрънках.Джен беше точно като баща си.Такъв инат.
-И знам,че Ема боледуваше,но баща ти каза ли ти,че ми забранява да я виждам?И на всичкото отгоре аз идвах да ви виждам..едва му се противопоставих!-извиках и отново..

Започнах да се смея силно.
- И очакваш да ти повярвам?- едвам казах през смеха си. След няколко минути като успях да спра казах:
- Значи за всичко е виновен баща ми нали? Ти си съвсем невинна, ангелче - казах иронично и пак започнах да се смея.

-Не съм казала такова нещо!-срязах Джен веднага.
-Успокой се малко!И аз и баща ти имахме вина.Моята е,че не се противопоставих!-казах и.
-А той..това което правише с мен беше ужасно!