Плаж "Water"

Дойдох на някакъв си плаж. Седнах на пясъка. Беше слънчево добре че поне имаше силен вятър иначе едва ли щях да издържа..

Отидох до плажа, и кого да видя - Джен. Мислех да си тръгна, за да не помисли, че съм я следил до тук, но тя ме видя.

- Май няма отърваване от теб. След малко ще започнеш да идваш с мен и до тоалетната. Това е абсурдно! - викнах. Взех едно камъче и го хвърлих в морето, това ме успокояваше някак..

- Не се сърди, не знаех, че си тук - може би това беше първият път в, който когато изричах тези думи наистина казвах истината.

- Да, вярвам ти - казах още по иронично и хвърлих още един камък без да откъсвам очи от морето. Осъзнах че още бях с якето си за това го свалих и го сложих до мен. Бях останала по черен къс ръкав и дънки а тази жега беше непоносима.

- Ами не е зле да повярваш - казах и седнах на пясъка, малко по-далеч от нея.

Видях да минава на близо едно момче. Станах и тръгнах към него.
- Здравей би ли ми казал колко е часът? - усмихнах се подло. След като момчето наведе глава за да види часа забодох зъби във врата му и му източих кръвта. Вдигнах тялото и го скрих зад един храст. Изтрих кръвта от лицето си и се върнах при Деймън. Седнах отново на пясъка и загледах морето все едно не е станало нищо. След малко станах от мястото си, приближих се до Деймън и го целунах, не знам защо просто така..

Погледнах я учудено, не очаквах да ме целуне. Не казах нищо, просто и аз я целунах.
- Джен.. - тук се спрях, мислейки дали да го изрека..какво пък.
- Аз те харесвам.. - казах и се загледах към морето, сякаш преди малко не бях казал нищо.

Застинах за момент. Не очаквах да чуя такова нещо или поне не сега..
- Честно казано не очаквах ти да ме харесаш.. - казах накрая. Легнах на топлия пясък и загледах небето. Жалко че точно сега нямах слънчеви очила..

Дойдохме с Крис. Джен беше там с още някой...не можах да видя кой по точно...но не ме и интересуваше..Съблякохме се с Крис и останахме по бански...хванах го за ръката му и влязохме във водата. Беше чудесно..слънцето грееше, имаше лек бриз..направо беше неповторимо приятно.

Щом забележих Петя станах и се приближих до нея и момчето с което беше. Клекнах до водата и я загледах.
- Е, какво стана май си си намерила вещица - казах иронично. Чувствах че е станала умен вампир и се гордеех с това.
- След 627 години как няма да намериш.. - погледнах към водата която след миг започна да се издига и една голяма вълна заля Петя. Усмихнах се доволно и след това всичко стана както преди. За жалост нямаше други хора наоколо, все още бях гладна макар че кръвта на момчето което убих преди малко не беше никак зле..

- Така значи..- казах на Крис да ме изчака във водата...излязох на пясъка и седнах...
- Джен какво има? Защо направи това? - попитах я...след това от пясъка направих малко торнадо...то завъртя Джен и я изхвърли във водата...изгледах доволно.

- Петя сигурна ли си, че искаш да остана тук? - попитах и я погледнах.
Тя кимна с глава. Съгласих се и загледах какво ще стане. Видях, че тя направи торнадо от пясъка и то отнесе другото момиче във водата.

Излязох от водата и в този момент пекна страшно силно слънце което веднага ме изсуши и накара Петя да се изпоти.
- Ооо не го прави повече - усмихнах се. Беше много гадно за един вампир да се изпоти а с всяка изминала минута слънцето затопляше все повече и повече земята. Когато ми омръзна спрях слънцето. Беше много забавно всичко това, харесваше ми.

- Няма да ти позволя да се забавляваш с мене а аз да не отговарям на забавлението - погледах и и намигнах. Влязох отново във водата и започнахме да плуваме с Крис. След това излязохме на брега и аз легнах да се пека.

Усмихнах се леко и след минутка започна да вали силен дъжд и да духа силен вятър.
- Я да видим сега как ще се печеш - казах и усилих бурята още повече. Имаше дори светкавици и гръмотевици. Седнах на мокрия пясък наслаждавайки се на ядосаното изражение на Петя и на прекрасния за мен дъжд. Бях мокра но какво пък, лесно можех да се изсуша. Бях забравила напълно за Деймън и за това което ми призна преди Петя и приятеля й да дойдат. В един момент го погледнах и видях че и той се наслаждаваше на дъжда.

Погледнах Джен и видях радостното и изражение. Станах и влязох в морето...никой не можеше да ме види понеже бях на дълбоко. Благодарение на Джен прекарването под водата беше по приятно и от преди.

- Не са ли ти споменавали че там има акули? - викнах но шансовете да ме чуе бяха минимални. Видях няколко акули да я обкръжават едва ли можеше да се справи със всички. Все пак не можех да ги оставя да я разкъсат аз бях създателката й, за това скочих във водата и след като се приближих до акулите те станаха на парченца и се разпиляха. Хванах Петя и изплувах заедно с нея до брега.
- Не ходи повече там. - казах със сериозно изражение.

- Не очаквах, че ще ме спасиш! - казах и я погледах..- Защо го направи та аз си мислех че ме мразиш!
След това погледах към Крис. Стоеше на пясъка и беше готов да скочи във водата, но Джен го изпредвари.

- Аз те превърнах във вампир и колкото и да не искам е мой дълг да те пазя. А и освен това ако някой ще те убива това ще съм аз и единствено аз! - казах съвсем спокойно и спрях бурята. Пекна пак слънце и изсуши пясъка. Всичко си стана както преди. Огледах приятеля й. Изглеждаше доста глупавичък но какво пък..

Не очаквах Джен да я спаси, самата тя каза, че е щяла да удави сестра си. Чудех се дали Петя още е сърдита за случката в гората.
- Петя, още ли се сърдиш - казах безразлично и я погледнах, а Джен ме изгледа странно. Май не очакваше, че я познавам.

- Вече не - отговорих и погледнах Деймън.
Станах и тръгнах към Крис. Той стоеше и ме чакаше. Седнах до него, погледнах Джен и и се усмихнах.

Странно не знаех че Деймън и Петя се познават. Нямах никакво намерение да питам от къде това беше тяхна си работа и мен не ме интересуваше. Сетих се че тази нощ е пълнолунието. Дали тук имаше и други върколаци? Този въпрос си го задавах постоянно. А и бях сигурна че Елена ще иска да ми отмъсти след като я изритах от къщата.
- Днес е.. Пълнолунието - казах притеснено.

Легнах на пясъка по гръб. Сложих слънчевите си очила и затворих очи. След малко слънцето се скри зад един облак. Стана по хладно. Облякох блузата си, седнах на пясъка и загледах как вълните се разливат на брега.