Плаж "Water"

Най после дойде пълнолунието и станах вълк. Трябваше да си отмъстя на онази глупачка която ме изрита от къщата. Нямаше да й се размине толкова лесно. След дълго търсене я намерих, беше на плажа с още едно момиче и две момчета. Отидох при тях и застанах срещу Джен. След няколко минути скочих върху нея и й ухапах ръката. След това избягах.

От някъде изкочи Елена и ме ухапа. Знаех си че някога ще стане това но не мислех че ще е точно днес. Видях раната която с всяка минута ставаше все по зле.
- Ухапа ме! - викнах. За втори път в живота ми ме хапеше върколак и един път се спасих но този път нямаше да успея, бях сигурна.

- Джен - извиках и изтичах при нея.
- Добре ли си? - попитах заинтересовано. Имаш ли нужда от помощ? - попитах и си помислих, че тя е силен вампир, но може би има нужда да и помогна.

- Шегуваш ли се?! Аз съм обречена! Ухапването от върколак е фатално за вампир! Никой не може да ми помогне! - се развиках. Не исках да изживявам това което бях преживяла преди 305 години но.. Облегнах се на една скала, загледах небето и започнах да си мисля. Може би ми беше дошло времето да умра все пак живеех 678 години, не бяха малко. Видях близо до мен един кол. Взех го и го подадох на Петя която беше до мен.
- Искаш да ми помогнеш? Тогава забий този кол в сърцето ми. - казах.

- Няма да го направя! - изкрещях и. какво трябва да направя, за да ти помогна поне малко? Ако трябва да ти дам от кръвта си, ще го направя! - казах и погледах към Крис, след това погледнах морето и отново се обърнах към Джен.

- Не можеш да ми помагаш! Единствено Клаус може.. Или по скоро можеше. Той е най стария вампир в историята и не е само вампир. Той е и върколак и вампир. Само неговата кръв може да ми помогне но няма да се върна при него! - извиках. Наистина ли си мислеше че може да ми помогне?
- Единственото лекарство е някой да ми забие кол в сърцето. Поне няма да се мъча - погледнах Петя, след това и Деймън който беше застинал и нищо не казваше после и момчето с което беше дошла Петя.

- Дай ми кола! - казах на Петя и го грабнах от ръцете и. Тръгнах да го забивам в сърцето на Джен, но Петя ме спря.
- Какво правиш нали тя иска да не се мъчи повече? - отговорих и погледнах Петя.

- Остави я - казах му. - щом казва, че ще се оправи ако Клаус и помогне...
- Джен къде да го намерим...- попитах я.. - Скоро разбрах, че мога да се телепортирам и няма да е много трудно да го намеря само кажи къде е...

- О, моля те. Клаус никога не дава без да взима. Преди 305 години ме беше ухапал върколак и потърсих помощ при него. Даде ми кръвта си и се оправих но в замяна трябваше да остана при него завинаги и да прави с мен каквото си иска. Приех и щом се оправих избягах. Той и до ден днешен ме преследва а ти искаш да отида при него. Предпочитам да умра и без това достатъчно живях. - казах спокойно и тихо.

Погледнах объркано. Може би сестра й можеше да й помогне, все пак й е двойничка.
- Сега се връщам. - казах и изтичах към дома на сестра й. Съмнявах се, че ще иска да помогне на Джен, но все пак са сестри, колкото и да не се понасят може би имаше малко любов между тях, ако мога ката да го нарека.

Момчето ни отведе при Джен. Приближих се до нея и й подадох китката си.
- Пий! - казах заповеднически. Беше ми странно именно аз да й помагам, съмнявам се, че тя би го направила за мен.

Изведнъж смотаната ми сестра дойде и ми даде китката си да пия от нея. Станах от мястото си и я погледнах безразлично.
- Няма да пия от теб. Предпочитам да умра отколкото да ти дължа живота си! А ти защо я викна? Кой ти е казвал че искам помощ? - погледнах Деймън.

- Щом искаш да загубиш живота си..добре! - казах и се отдръпнах от нея, седнах на пясъка.
- Няма да ти предлагам помоща си ако ти не я искаш. - казах ядосано и се отдръпнах още, всички ме гледаха странно. Сигурно очакваха на сила да й дам от кръвта си, е ..сега въобще нямаше да го направя.

- Еми да ще умра! Стига ми толкова живот! А и всички вампири някога умират! - викнах ядосано и тръгнах из плажа. Не исках да гледам лицата на всички насъбрали се. Не исках да гледат как умирам. След като се отдалечих достатъчно седнах на пясъка и загледах морето. Всичко беше толкова тихо..

Отидох до Джен.
- Спри да се инатиш! Тя иска да ти помогне, да умреш ли искаш? Няма да го позволя! - викнах ядосано. Като се познамисля самия аз не бих приел помоща на брат си, едва ли някога щеше да ми я предложи.

- Защо не отидеш да харесваш Кати? Еднакви сме, няма голяма разлика между нас. Не виждаш ли че съм обречена? - казах тихо и погледнах раната си която беше станала още по зле от преди. Облякох си якето, беше ми неприятно да гледам ужасната си рана.

- Да, обречена си, защото самата ти не искаш да се оправиш. И аз не бих приел помощта на брат си, но..няма значение! Ако не пренебрегнеш гордостта си наистина ще умреш! - викнах. Тя наистина си играеше с живота си.

- Спокойно голямо момиче съм и знам какво правя. Но добре - станах и тръгнах обратно докато не стигнах до мястото на което беше сестра ми. Хванах китката й и пих от нея. След това повдигнах ръкава си и видях че от раната нямаше и следа. Обърнах се към Деймън, той беше зад мен.
- Доволен!? - викнах. Всъщност не знам защо го направих. Никога нямаше да пия от сестра си.. Какво ми ставаше.

- Крис, хайде да си вървим...- казах и наведох глава. Чувствах се ужасно...не исках да повярвам, че Джен ще умре..тогава не знам какво щях да направя. Отидохме и облякохме дрехите си. Взех чантата си и тръгнахме към близкият ресторант.

- Да - казах със самодоволна усмивка и седнах на пясъка, загледах се в морето сякаш нищо не беше станало. Всъщност не очаквах, че Джен ще пие от сестра си.

След като Джен пи от мен се чувствах толкова отслабнала, и то само заради неблагодарната ми сестра.
- Аз се махам от тук - казах и станах от пясъка, погледа ми обиколи всички наоколо, спря се върху Майк.

- Да махай се. И да не се връщаш, толкова плажове има няма нужда да идваш точно тук - викнах за да я издразня.
- И аз се махам. Не искам повече върколаци стига ми един - казах на Деймън и тръгнах на някъде...

- Ще дойда с теб - казах на Кат и я хванах за ръката. Изглеждаше изморена.
- Да те изпратя ли до къщата ти? Изглеждаш изморена - казах и я погледнах. Днес бяха станали много неща първо смъртта на майка й после сестра й..

- Да - отговорих кратко, опитах се да се усмихнах но май не се получи. Двамата тръгнахме към къщата ми. Май започвах да го харесвам, но все още не бях сигурна в това.

С Крис и Каролайн дойдохме на плажа. Беше много хубаво времето. Водата беше топла и беше перфектно. Влязох до кръста не по навътре. След това излязох и седнах на плажа. Пясъка беше топъл.