Парк "Spring"

-Да, но не съм единствена-казах аз
Чудех се дали е разбрала намека ми, ето че бях права.
-Ти приличаш на...русалка, видях, че цветът на ноктите ти се мени, не отричай.
-Не съм си и помисляла!-отвърна ми тя
Засмях се по-силно, в този миг зъбите ми изскочиха.Скрих ги с ръка, но беше късно
-Божичко!-стресна се тя
-Хей, не съм виновна, не ги контролирам аз!-потърках чело
-Значи си...
-Да, значи съм вампир.Но спокойно, не обичам да убивам без причина.Аз съм един тип...вегетарианец-усмихнах се, но не прикрих притеснението

- О да сякаш моята кръв ще ти се услади - казах и се засмях.
Шанса беше малък , все пак бях русалка.Сигурно ще имам вкус на суши.

ПП.Моля те не пиши от името на героя ми плс

Реших да се разходя малко. Беше слънчев и приятен ден, топъл,но подухваше лек ветрец. Обикаях около градинки от най различни цветя. Спрях се, за да видя как на едно дърво имаше едно гнездо с малки птички.
- оооо колко сте сладки. - казах с умивка и погледнах към езерото. Седнах на една пейка и се отпуснах наслаждавайки се на хубавия ден.

Докато чаках Никол да отговори видях едно момиче да идва в парка.Изглеждаше толкова щастлива и мила.Не се сдържах и отидох при нея.
- Здрасти - поздравих.Бях се усмихнала широко и я гледах приятелски. - Аз съм Ариана.А ти си?
Погледът ми стана любопитен.

- Здрасти. - помахах и се усмихнах.
- Приятно ми е!! Аз съм Катя. - засмях се леко когато посочих към себе си. - Но можеш да ми викаш Кат. - побързах да добавя и се усмихнах. Дано тя да беше приятен човек а не като онези които са намръщени и не обичат да си говорят с теб. Кимнах усмихвайки се и се обърнах отново към водата.

- Супер Кат - усмихнах й се.
Седнах до нея като си оправих роклята.Изглеждаше много положителен човек.Усещах нещо странно в нея , но го пренебрегнах.Погледнах към Никол.Тя ме гледаше учудено.Честно казано малко се стреснах след като разбрах ,че е вампир.Отново се обърнах към Кат.
- Е Кат как си?От кога си в града?

- Аз съм добре. - казах развълнувано и се засмях. - От съвсем скоро и не познавам много хора. - казах сериозно докато поклащах главата си,за да потвърдя това което казвам. Усмивката ми бързо се появи отново на лицете му.
- А ти как си? - усмихнах се широко. Харесваха ми хората които ме възприемаха такава каквато съм.

-Ами добре съм -отвърнах на усмивката й.С нея щяхме да бъдем добри приятелки.Предусещах го.И аз бях лъчезарен човек и се радвах , когато намеря хора като мен.
- Аз съм от две години в града.Работя в местната книжарница.Моа да ти препоръчам няколко заглавия ако искаш?

- Не в момента неискам - намръщих се леко и поклатих глава. - но може някой път да посика. - посочих я с пръст и се усмихнах весело. Прокарах пръсти по връхчетата на косата си няколко пъти.Това много ми харесваше да го правя. Това момиче ми беше приятно макар и да се познаваме от няколко минути.

- Добре - усмихнах й се и се облегнах назад.Извадих от чантичката си тефтерчето и отворих на страничката с автографите.Усмихнах се.Затворих го и го върнах в чантата.После изкарах огледалото, чиято повърснот беше украсена с всякакви морски неща, и отворих капачето.Погледнах се и си оправих косата.

- Леле това е много хубаво огледало. - изписках от радост и понечих да взема огледалото.
- Може ли да го видя? - усмихах се и тя ми го подаде.
- Харесва ми...- казах радостно и се огледах в него а после огледах и окрасата на него. Наистина ми харесваше с тез чудни морски орнаменти.

- Благодаря! - казах на Деймън и с Лиса тръгнахме към къщи.

- Няма проблем. Вече сте ми длъжници. - Казах им и седнах на една от пейките. Извадих една цигара и си дръпнах.

Катя Селфър написа:

- Леле това е много хубаво огледало. - изписках от радост и понечих да взема огледалото.
- Може ли да го видя? - усмихах се и тя ми го подаде.
- Харесва ми...- казах радостно и се огледах в него а после огледах и окрасата на него. Наистина ми харесваше с тез чудни морски орнаменти.

Подадох й го и тя като малко дете започна да го разглежда от всички страни.
- Харесва ти - казах въодушевено и заплясках с ръце. - Огледалото беше без никаква украса , но аз му добавих.Лична изработка е, а мидите и рапаните са от владенията на баща ми.Опа..- спрях и изгледах притеснено.Как можах да се издам.Ноктите ан ръцете ми се промениха , но аз ги прикрих като стиснах ръце в юмруци.

- Това е много яко. - зарадвах се и и подадох огледалцето. - Но не разбирам как така от владенията на баща ти? - на лицето ми се появи объркано изражение. Май и тя беше нещо като мен,но тук май никой не казва какво е.

Ами сега?Добре Ариана успокой се.Поех си въздух.
- Ами нищоо , забрави - усмихнах се все едно нищо не бях казала.
- Всъщност не - промених си решението. - Аз съм русалка .
Отметнах част от косата си с ръка и се усмихнах гордо.

- Но това е супер. - изписках аз радостно и подскочих леко на пейката.
- Аз съм зооморф. - казах още по радостно и и кимнах,за да потвърдя. Гледах я усмихнато...радвам се че имаше някой като мен.Е,не точно като мен,но такъв който е по различен от другите.

Нямах повече нерви да слушам онази. Изнесох си от ония парк и дойдах в този. Видях Деймън да пуши на една пейка. Седнах до него и взех цигарата му като започнах да пуша.

- Квит сме! Аз ти изпих бирата. Сега допуши ми цигарата. - Казах й без да я поглеждам. Знаех си, че е тя. Само тя можеше да те изнерви така.

- Ти си зооморф.Това също е супер.
И аз на свой ред станах и пляснах радостно с ръце.Хванах Кат за ръце и заподскачахме в кръг като малките деца.ех най-накрая някой с моя акъл и различен като мен, но не опасен.
- И в какво се превръщаш - спрях да се въртя и я погледнах любопитно.

- Във рис. - казах радостно и подскочих няколко пъти като плясках. - Това е чудестно.-засмях се и се заиграх със пръстите си докато гледах усмихнато Ариана. Беше ми странно,но щях да свикна с това. Винаги съм свикавала

- Да така е - казах му. Май го бях ядосала. Беше кисел.
- Защо си такъв? - го питах.

Усмихнах се широко.
- Искаш ли да отидем на плажа? - предложих й.
- Мога да ти покажа опашката си , а ти да ми покажеш в какво се превръщаш.Искаш ли? - погледнах я очаквателно.

- Спокоен? Доволен? - Как така защо?! Защо съм спокоен?! Ама че тъп въпрос. - И да знаеш, че не нося повече цигари в себе си.

- Кой те е питал дали носиш цигари? - му казах. Поне се беше укротил и не ме целуваше вече което ме успокояваше.