Парк "Spring"

- Никой. Просто да не ме питаш, ако си редовен пушач. - Продължавах да гледам в небето и си мислех за нещо. Прииска ми се да я целуна, но ако го направех, нямаше да имам никакъв шанс с нея.

- Не съм. Пуша само когато съм ядосана. Айде аз ще тръгвам вече. - казах. Той тръгна с мен.

-Хахах, много смешно-засмях се аз
Около мен нямаше никого.Беше тъмно, валеше дъжд, цялата бях измокрена.Осъзнах, че съм седяла вцепенена цял ден.Тръгнах към дома, докато размишлявах за случилото се

Ариана Шелски написа:

Усмихнах се широко.
- Искаш ли да отидем на плажа? - предложих й.
- Мога да ти покажа опашката си , а ти да ми покажеш в какво се превръщаш.Искаш ли? - погледнах я очаквателно.

- С удоволствие. - радостно казах аз и се усмихнах. Беше все още слънчево и на мен хич не ми се прибираше. Пък и идеята беше чудясна. Вървяхме и си говорехме с Ариана.

Петя трябваше да излиза на чист въздух, това щеше да се отрази много добре на бременността или поне така се надявах. Седнахме на една пейка и аз се огледах наоколо. Нямаше много хора даже можеше да се каже че няма никой.
- Хубаво е тук, нали? - обърнах се към Петя и я погледнах.

- Да тук е прекрасно. - казах и се усмихнах. Приближих се и го целунах. - Какви ли ще са бебетата? - почудих се на глас. Крис ме погледна.
- После искаш ли да отидем на видим сестра ми? - попитах Крис.

- Да, но след като те заведа на едно място - казах и я целунах, тя ме погледна с любопитство.
- Как ще ги кръстим? - казах след малко и я погледнах. Когато разбрах за бебетата се стъписах, не мислех, че някога ще бъда баща, но вече съм живял 6 века, без никакво семейство, май е време да поправя това.

- Ами аз мисля понеже кръстниците ще са Джен и Деймън...ако искаш разбира се..момичето да се казва Дженичка, а момчето Деймънчо. - казах и се засмях. Малко странни имена, но какво да се прави..
- Та къде ще ме водиш? - казах и станах от пейката. Времето прекарано с него минаваше толкова бързо, че не усетих кога стана 4 часа след обяд.

- Искаш да кръстим детето на Деймън? Ъм..всъщност както решиш. - казах и се загледах в небето. Времето беше слънчево, нямаше и един облак на небето.
- Това е изненада. - целунах я, а след това се усмихнах на любопитното й лице.

- Хайде кажи..и бебетата искат да разберат. - казах и кимнах. - Ако искаш нещо против да се казва Деймънчо няма проблем ще сменя името. - казах и го дръпнах то пейката. Той стана и аз му казах. - Е Крис ти водиш. - и му пратих въздушна целувка.

Дойдох в един парк със скейборда си. Седнах на една от пейките и включих слушалките си в телефона. Нямаше никой познат. Само...ъъъ влюбени. И няколко майки с бебетата си. Май след малко ще звънна на някой приятел да дойде при мен.

Реших да се разходя.Бях си взела ролерите и започнах да карам из парка.Бях твърде голям и някой хора ме заглеждаха.На една пейка седеше едно момче.Беше сладко,но изглеждаше твърде малък за мен.Застанах пред него и после седнах на пейката.
- Здравей! - опитах се да го заговоря и без това не познавах много хора тук.
- Как се казваш?- започнах да го разпитвам.Той си свали слушалките и се представи.

- Джеръми, но на галено Джер. - казах мило. Тя е симпачина.
- А твоето име..? - попитах я. Май е малко голяма като за мен, но нищо не се знае...може просто да е висока. Въпреки това е сладка...

- Аврил! - усмихнах се.Нещо в него беше странно.Не усещах да е вампир нито някое друго магическо същество.Най-накрая се сетих той беше обикновен човек.Прочетох му мислите той мислеше за сладка.Започнах да се смея тихо тоя не забеляза.
- На колко си Джер? -продължих с разпитите.

- На 14. - казах и се усмихнах. Тя май е по - голяма от мен...или поне така ми се струва.
- Ами ти на колко си ? - попитах съвсем мило. След малко погледнах часовника си. Мисля да пиша смс на някой приятел да дойде тук...но може и без тях.

- 14?Леле!Не се обиждай просто не съм се запознавала с толкова млади досега! - започнах да мрънках опитвайки се да прикрия,че ми беше малко смешно.
- Аз съм на 19! - започнах да се хиля,а Джер ме изгледа странно!
- Кой са родителите ти?Петя и Крис? - започнах да се хиля още повече явно започвах да му досаждам!
- Извинявай лични проблеми!

- Да майка ми е Петя, а баща ми Крис. - казах на Аврил. Сложих скейта си до крака ми и се загледах в небето. Имаше малки облачета, също така беше и приятно топло. Погледнах към Аврил. Тя гледаше на някъде. Явно приятелите няма да дойдат. Станах от пейката.
- Чао аз си тръгвам! - казах и си тръгнах. Мисля да отида в друг парк.

- Извинявай! - започнах да хленча - Просто съм си такава!
- Чао!- усмихнах се и тръгнах да карам ролери нанякъде!