Кафене "Sweet"

Дойдох тук и си поръчах едно капучино с шоколад. Отпих от него и после избърсах пяната със салфетката.

Дойдох в кафенето ,за да си почина и видях Деймън на една маса .
-Заето ли е? -попитах

- Не. Може да седнеш. - Отпих още една глътка от капучиното си и облизах пяната.

Влязох в кафенето. Седнах на една от масите. Поръчах си кафе. Усетих, че наоколо има вампир. Огледах хората, на една маса седеше Деймън, от отдавна не се бяхме виждали. Отидох до неговата маса, обичах да го дразня.
- Оо..Деймън, къде се изгуби, не сме се виждали от толкова време..- казах и повдигнах едната си вежда зловещо, поглеждайки и момичето до него.

Катерина?! Тя не беше ли умряла преди години?!
- Катерина? Какво правиш тук? Ти не си ли...мъртва?

-Здравей-усмихнах се на момичето - аз нямам нищо против да седнеш при нас - казах аз ,надявайки се и Деймън да няма.

- Иска ти се. - казах и се настаних нахално на масата им.
- Аз съм Кати - казах с мазна усмивка, на момичето.

-Бети - отговорих на момичето ,беше сладка но някак злобна

- Още си с този характер?! За толкова години не си ли се променила поне малко? - Учудих се, че за сто и няколко години, Катерина не е променила характера си поне малко. Точно като мен.

- Сега ти ще се махнеш от тук! - казах на Бети, естествено използвах внушението си, тя го направи.
- Да, не съм го променила и кое му е лошото? - погледнах злобно и отпих от кафето си.

- Как може толкова много да си приличаме? - Отпих още една глътка от капучиното.

- Съвпадение? - казах и го погледнах въпросително.
- Хей..кое беше момичето.. - казах и се загледах към прозореца.
- Имам в предвид..гадже ли ти е или..? - казах тъпо.

- Не. Мислех да пия от нея, но ти я разкара. - Отпих и последната глътка от капучиното. - Загубила ли си форма? - Казах й перверзно. Тя разбра за какво говоря. Прекарах ръка по лицето й.

- Не мисля. - намигнах му и отпих поредната глътка от горчивото кафе, гледах го перверзно. Изпих кафето си и оставих чашата настрани.

- Докажи го. - Казах на Катерина след което платих сметката и за двете кафета.

- Какво предлагаш? - казах и се приближих до него, гледах го перверзно, но нямаше да се дам лесно. Извадих кутия цигари, запалих една.
- Искаш ли? - казах и му подадох кутията и запалката.

- Може. - Взех си една и запалих. Дръпнах и издишах дима нагоре. - Ако помниш всичко както преди... Сещаш се какво мога да ти предложа, нали?

- Може би.. - изсъсках и повдигнах едната си вежда.
- Знам какво целиш, не се давам толкова лесно - казах и се отдалечих леко от него, гледах го средоточено.

- Добре. Ако харесваш Стефан имам добра новина - той е в града. Сигурен съм, че скоро ще се натресе в къщата ми.

- Стефан? - изпувтях.
- По-добре да спя с теб отколкото дори и да го целуна - казах и се намръщих.

С приказки нямаше да стане. Целунах я. Дълга и страстна целувка. Отдръпнах се от нея.
- Хареса ли ти?

- Не, разбира се, че не ми хареса! - казах и исках да избегна погледа му.

Засмях се.
- Смешното е, че и едно друго момиче отричаше, но накрая си призна. Хайде признай си.

- И как по точно да призная?
- Добре.. "много ми хареса" - казах иронично.
- Доволен? - казах и се усмихнах доволно.