Един от плажовете

С Кат отидохме на плажа.По пътя си говорехме и излезе ,че имаме доста общи неща.С пристъпването на плажната ивица се заричах към морето.Плажа беше безлюден и тук рядко идваха хора , тъй че ни устройваше перфектно.Спрях се точно преди водата да е обляла краката ми.Обърнах към Кат и я дарих с една нетърпелива усмивка.Пристъпих няколко крачки напред и след секунди се появи опашката ми.Вече бях русалка.Изгубих равновесие и паднах по корем на мокрия пясък.Вълните се плискаха в тялото ми и достигаха чак до лицето ми.Усмихнах се на Кат.
- Е какво мислиш?-попитах я.

- Тва е страхотно. - казах подскачайки и пляскайки. - Невероятно е как изведнъж ставаш от човек русалка. - засмях се и отново се заиграх с връхчетата на косата ми. Бях си събула сандалите и вълните се плискаха в краката ми.
- Усещането е толкова приятно. - изписках и погледнах към краката си.Вярно че се радвах прекалено много,но това бях аз.

- Така е - съгласих се с нея.
Косата ми беше мокра.Пляснах няколко пъти с перка и се засмях.Прииска ми се пак да поплувам ,но не исках да оставям Кат сама.Усмихнах й се.
- Ще ми покажеш ли как се превръщаш?Ако не е проблем де - погледнах я леко притеснено.

- O да с удоволствие. - зарадвах се и подскочи един път. Отделих се от вълните и отидох на пясъка.
- Но няма да казваш на никой. - предопредих я със сериозна усмивка. Знаех,че тя нямаше да каже на никой,но просто исках да съм сигурна. Усмихнах се бързо и и затворих очи.Концентрирах се и в пиг...на плажа се появи пухкав рис. Толкова съм сладка! И с тази пухкава козина...

-Спокойно няма да казвам на никого , ако и ти не казваш за мен - погледнах я сериозно и после усмивката отново се появи на лицето ми.Тя се съсредоточи и след миг пред мен стоеше пухкав рис.Той махна с опашка един два пъти.
- Оле колко си сладкаааа - възкликнах въодушевено.Приискам ми се да я погаля.Беше много хубаво животинче.

Разтичах се нагоре надолу по пухкавия пясък като го бутах навсякъде. След това се засилих към водата и оплисках Ариана,но тя нали си е русалака и си е свикнала с водата нямаше да и преча ако я опръскам малко.Надявам се. Засмях се и за миг отново бях себе си.Онова себе си...човека.
- Е,хареса ли ти? - попитах радостно

-Беше невероятна - пляснах с перка. - Толкова готино и как ставаш пухкава като плюшена играчка.Направо ми се идва да те гушна.
Засмях се.Погледнах я.Тя изглеждаше много щастлива и реших да й предложа нещо.
-Предполагам ,че не си виждала русалка преди.Искаш ли да пипнеш опашката ми?

Кат посегна към опашката ми и я погали,но бързо отдръпна ръката си.Засмя се и аз с нея.В този момент дойде едно момиче , което се просна до нас.Не знаех дали ме е видяла , пък сигурно ме е видял.
- Кат аз ще тръгвам .Не искам това момиче да ме види - прошепнах й. - Ще се видим пак.
След тези думи се спуснах надълбоко и заплувах....

Дойдох тук. Времето беше много приятно и духаше лек, хладен ветрец. Седнах на пясъка и загледах морето. Имах странно усещане за тук. Всякаш беше плувало нещо необичайно в това море но можеше да си въобразявам.

Дойдох на плажа,непознавах съвсем никого.Така че исках да се запозная.На такова хубаво място би трябвало да има някой,така че реших да дойда именно тук.И се оказах права...нямаше прекалено много хора...
-Здрасти,аз съм Крис.-Усмихнах се на едно момиче.Протегнах ръка за да се здрависаме.

Едно момиче се приближи до мен и ми протегна ръка да се здрависаме.
- Джен - казах. Веднага щом си докоснахме ръцете разбрах, че не е обикновен човек а трябваше да знам какво е.
- Какво си? - я попитах и я погледнах право в очите.

Ако ми задаваше такъв въпрос значи и тя не беше човек...
-Вампир.-усмихнах се.
-Ами ти?-питах я.

- И аз. - казах. Добре че не беше вещица като Бони.
- Не съм те виждала преди, май си нова тук - загледах морето. Беше следобед и не беше много топло.
- Знаеш ли... Изчакай малко тук, трябва да свърша едно нещо - казах и станах от пясъка.

-Да,нова съм.-усмихнах се.
-Добре,ще изчакам.-обърнах се към морето и се загледах в него.В хубавото море...в вълните...чуствах мириса на солената вода.Толкова беше хубаво!

След като скъсах с Деймън определено се чувствах много по - добре. Върнах се на плажа при Крис и седнах до нея.
- Таа за какво говорехме? - попитах усмихнато.

-Еми за нищо особенно,запознавах ме се...-Джен се беше върнала.Усмихнах се.
-Това място е много хубаво,мисля да идвам по-често тук...На теб харесва ли ти?-бях се загледала в морето...беше толкова хубаво...

- Предпочитам мрачните места но и това става. Какви са твоите дарби? - я погледнах. Трябваше да знам дали е по силна от мен или не.

Посочих морето.Дали щеше да се досети каква е.Е, не!То това беше суперска подсказка.Море...което означава че дарбата ми е??
-Ами твоя...твоите?

- Ще разбереш в последствие. - намигнах й.
- Ще ходиш ли на партито? - я попитах и я погледнах. Ветрецът спря и стана топло. След по малко от минута се погрижих да започне пак да духа леко само че не забелязах дали Крис е видяла нещо...

-Въздух?!?-помислих си...-хубаво...-мислих си и си мислех...
-На какво парти?Вчера пристигнах тук,и не съм много в час...-казах и без да дочакам отговор добавих:
-А кой ще прави парти?Къде?

- Не само въздух - намигнах й. След минута предизвиках силно заметресение и след няколко секунди го спрях.
- И аз не знам много за това парти. Една приятелка ми каза, че ще е на плаж "Water" и че всички са поканени но трябва да са с бански. Друго не знам - не бях много добра в обясненията но се надявах да разбере.

-Добре,ще дойда.Кога е?-обичах партита!Не,обожавах ги.Тъкмо ще си намеря повече приятели!

- На 16 - ти - казах.
- Ти от колко години си вампир? - я попитах отново. Тук беше малко скучничко но какво да се прави...