Парка с невероятната гледка

Отидох пак в един парк. Седнах на една пейка с започнах да мисля различни неща...

След цял дне вкъщи, Зи се нуждаеше от малко разнообразие и реши да си го набави като се поразходи в някой парк.Първия който се мерна пред очите й беше с невероятно красива гледка и веднага привлече вниманието й.
Започна да разглежда всички красиви растения допринасящи за тази прекрасна гледка, докато не се натъкна на едно момиче.
Тя седеше на една пейка и май се бе замислила за нещо, когато думите на Зи я изкараха от мислите й.
-Здравей.-усмихна се тя приятелски и подаде ръката си към непознатата.
-Зоуи, приятно ми е.-поредната усмивка и реши да даде шанс и на момичето да каже нещо след този поток от думи на Зи.

- Не мога да кажа същото - казах. Не бях много щастлива че до мен имаше човек. Ами ако направех нещо без да искам? Оф няма значение.
- Джен, неприятно ми е - казах студено без дори да я поглеждам.

Защо ли се държеше така студено?Зи се нацупи за момент, но после избута недоволната гримаса и я замени с поредната оптимистична усмивка.
-Така ли?И защо си в такова настроение?-попит тя напълно добронамерено, но за момент се почуди дали не е прозвучало повече нахално отколкото учтиво.Всъщност тя нямаше лоши намерения, просто искаше да намери нови приятели и се усмихваше на всяка нова възможност.

- Повярвай, не искаш да знаеш - казах и я погледнах презрително. Дразнеше ме това че само се усмихваше.
- И спри да се усмихваш, дразниш ме - казах подразнено.

-Добре добре.-засмя се тя и отново се усмихна.Дори не усещаше че го прави и само след минутка отново се захили.Не вярваше, че все още го прави и когато отново усети усмивката разляна по лицето й, разбра собствената си глупава грешка.
-Извинявай, просто...-поредната невинна усмивчица и накрая се нацупи леко.
-Май наистина много се усмихвам, а?Съжалявам, май трябва да спра.

- Ако изобщо спреш да дишаш ще е супер - викнах. Беше ме ядосал Деймън а сега и тя. Добре че не предизвиквах заметресения, за сега.

-Не се ядосвай де, ще спра.Какво толкова?!-усмихна се съвсем леко, така че да не забележи другото момиче и отново продължи.
-Какво толкова ти се е случило, че си кисела като като лимон?-ухили се до уши.Не можеше да се сдържи, това момиче я караше да се смее, дори да не говори.Само след момент усмивката изчезна и от лицето й и тя загледа въпросително.Не искаше да дразни събеседничката си, защото май не бе най-доброто и подходящо нещо в момента.

- Какво те интересува? - станах и й викнах в лицето.
- И... И спри да се смееш! - викнах отново. Погледнах я в очите и й казах да спре да се смее. Тя веднага затихна.
- Така е по добре

-Какво ти става?Опитвам се да бъда мила.Никога ли не си пробвала?-повиши леко тон Зи, но веднага се отказа.Никога не бе харесвала да се кара с някой и сметна, че по-правилно би било да си тръгне, но това момиче предизвика интереса й.
-Нека започнем от начало, а?И този път по-дружелюбно, може ли?-каза накрая тя и погледна виновно.Не искаше да се кара с никого, просто се опитваше да бъде мила с хората около нея.

- Не не може. И не съм пробвала да бъда мила защото не съм искала някога - казах безразлично.
- И не ме гледай така дразниш ме.

-Знаеш ли, може би трябва да пробваш.-започна да говори Зи и стана от мястото си.
-Не че нещо, но може да бъдеш и по-мила.Аз се опитвам да завържа разговор, но с твоя инат, май няма да ми е лесно.-поредния урок по морал и седна на пейката.Не харесваше да повишава тон, но този път не можеше да си мълчи, нещо я караше да бъде такава каквато не е била от много време.

Тази вече започна сериозно да ме ядосва. След миг започна да духа страшно силен вятър. Е, поне не беше заметресение.
- Ах как мразя да става така! - викнах и след няколко секунди го спрях.

-Какви за Бога беше това?!-каза изумено Зи и загледа Джен сякаш беше червеното лале в лехата с жълти рози.Сякаш не трябваше да е там, но пък бе толкова красиво, че никой не трябваше да го докосва.
Зоуи стана от пейка и се огледа, от къде ли се бе взел този вятър?Момичето ли го предизвика?Но как така можеше да предизвикаш толкова силен вятър?!Изобщо беше ли възможно това?!

Отидох в парка и седнах на една пейка

Доведох Джен в парка наблизо, от доста време не бях идвал тук. Вървяхме до една пейка, седнахме на нея. Огледах се наоколо, нямаше никого, бяхме само аз и Джен. Приближих се малко към нея.
- Джен аз те харесвам и..искам..сещаш се, да сме заедно. - казах и се загледах някъде..

В началото не знаех какво да отговоря тъй като не очаквах да ми каже такова нещо. След малко го погледнах и казах:
- Да, съгласна съм - след това го целунах. Той ме гледаше сякаш не очакваше да отговоря с "да", но ето, че го направих.

Не очаквах тя да приеме, на лицето ми се появи лека усмивка. Приближих се още към нея и я целунах. Пейката на, която седяхме беше много стара, всеки момент можехме да се озовем на земята, клатеше се ужасно дразнещо.

Пейката се клатеше ужасно много за това реших да стана.
- По добре права отколкото на земята - казах по скоро на себе си. В този парк не идваха много хора и точно сега беше празен.
- Хайде - дръпнах го и тръгнахме към къщата.

Дойдохме в един от парковете, а преди това си бяхме взели сладолед. Бях с къс потник с отворено деколте. Малко от сладоледа падна в деколтето ми...наоколо беше пълно..с момчета. Момичетата бяха на страна..момчетата ме загледаха като чели..не знам какво е станало.

Малка част от сладоледа на Петя падна в деколтето й. Момчетата започнаха да я гледат, идеше ми да източа и последната капчица кръв от телата им, е..звучи пресилено, но не обичах да я зяпат така.

- Тц, тц..толкова ли ревнуваш? - казах му. Бях прочела мислите му преди това. Как може така да ревнува..май му беше смешно заради сладоледа...беше вкусен, но искам и аз малко да се посмея. Размазах сладоледа на блузата му.

Сега ще видиш ти.. - помислих си, сигурен бях, че е прочела мислите ми, както преди малко, усмихнах се подло. Размазах сладоледа си по потника й.
- Много вкусно. - усмихнах се докато хората около нас се смееха.

Бяхме близо до едно езеро. Бутнах Крис в него...и се отдръпнах, за да не ме дръпне. Едва ли щеше да посмее да се телепортира пред толкова хора..засмях се като го видях мокър. На него не му беше особено смешно.