Парк " Trees"

Отидох в някакъв самотен парк. Седнах под едно дърво. Беше нощ но не беше студено никак даже. Бях се ядосала страшно много на всички!

Дойдох тук. Седнах на една пейка и отново се загледах в небето.

Отидох в един парк.Бях нова и той беше близо до къщата ми.Беше сравнително празно.Сетивата ми разпознаха нещо познато.Вампир.Огледах парка и след миг го зърнах.Облегнах се на едно дърво близо до пейката му.Бях със късо потниче и късо панталонки.Обичайни ми разоглен стил.
-Хубаво време а?Слънцето е малко силничко,но няма да ни убие!-усмиханх му се.

- Мда. - Погледнах я. Беше много секси. - Как се казваш? Аз съм Деймън.
Красиво лице и секси тяло - идеалното момиче.

Засмях се.Един дух застана до мен.
-"Момчето е секси".-каза той.
-Така е и мам аотива на лов.-казах си тихо и се усмихнах.
-Деймън значи?!Аз съм Мел.Приятно ми е.-ъъ дали ми беше приятно?Незнам,но момчето си го биваше както ми подшуша Кармен-духът който стоеше до мен.Бях си добра приятелка с нея.

Огледах я още веднъж за да се уверя, че не съм се излъгал за... за нещо.
- Красива си!

Красива?Аз съм прелестна.
-Знам и преди са ми го казвали,но все пак мерси.-ухилих се.
-На колко си Дей?-ха ха!обичах да давам прякори,а ето го и прякорчето на Деймън.

- На 21. Ами ти? - Попитах я и се загледах навътре в парка. Имаше нещо..странно.

-На 19 .-повдигнах рамене.
-"Какво мислиш да правиш?21 не ли малко дърт?"-попита Кармен.
-Кармен!Не е дърт!-казах малко по-силно.
-Ъъ..аз..такова..-изчервих се.Супер!Да говориш сама със простраството,а да му измислиш и име!
-Не е това което изглежда..аз просто..-нямах обеснение.Въздъхнах.

- Няма нужда да ми обясняваш. Такова красиво момиче не може да е лудо.
Погледнах я в очите.

Той ме погледна в очите.
-Какво?-изсумтях.Не ми харесваше как ме гледа въпреки,че имаше досат хубави очи.
-"Той те смята за луда.Пък и сигорно не знае,че си вампир".-изкисак се Кармен.
-Мълчи!И ще разберем!-казах тихо.
-И..как е?Без слънчеви очила..?-попитах го.

- Добре, но малко ми пречи. Толкова силно слънце.- Знаех, че е някакво магическо същество. Обикновените хора не говорят с въздуха или поне не спорят с него. - Е?! Ти какво същество си? Знам, че не си човек. И аз не съм.

-Същото като теб.Вампир.Говоря със духове..и мога да се трансформирам,а ти?-попитах го.Останах до дървото на безопасно разтояние.Той изглеждаше доста силен и ако реши да ме намадне нямах шанс.Е немисля,че пред всички ще реши да го направи.Тук обаче нямаше много хора.
-Няма да ме ядеш нали?

- Не. Как бих лишил света от красотата ти? - Още я гледах в очите. Бяха толкова прекрасни. Както очите, така и всички извивки на тялото й. Прекарах ръка по тях и усетих как Мел изтръпна. Отдръпнах се от нея. - Иначе силите са ми телепортация и внушение.

Засмях се.
-Ами незнам.Феновете ми определено ще се натъжът ако прочетат в някое списание или чуят по телевизията "Световно известния модел и актриса Мелани Уотс беше убита от вампир в парк "Trees".-засмях се отново.
-Хубави дарби си имаш.-Кармен отново почна да говори нещо,но я игнорирах.

- Мерси. Какво ти се прави? На мен ми е скучно да седя и да си говоря.
Погледнах Мел, после парка, а после и някакво момиче в парка.
- Къде живееш?

-Хей,хей Дей не ти ли е малко рано да питаш?-казах му и сложих ръка на кръста си.Огледха парка.Към нас се приближи момче.
-Хей сладурче.-казах му и му направих знак с пръст да дойде.Той дойде и се усмихна.Прилепих устни към неговите,но с бързо движение преместих устата си към вратът му.Забих зъбите си.Пих колко трябваше за да се крепи на краката си тъйкато бяхме на обществено място.
-Чао!-помахах му за чал със сладка усмивка.

- Не мисля така, Мел. - Хванах с ръка лицето й и го обърнах към себе си. Гледах я право в очите. - Ти ме харесваш. Харесваш ме и точно сега ти се иска да ме целунеш. - Използвах перфектното си внушение върху Мел. Надявах се да стане.

Избухнах в смях.
-Внушение?Не..този път не ти се получи!Съжалвам!Явно защото ми се искаше да те целуна наистина...незнам.-отново се засмях.Целунах го.
-Ето...нали ъ това искаше.Понякога действа внушението..само понякога.-намигнах му.

- Явно трябва по-често да пия човешка кръв. - Засмях се и се доближих до нея. Долепих устните си до нейните. Продължавах да я целувам и тъкмо когато реших да продължа нататък се спрях. - Засега толкова. Някой път ще продължим нататък. - Целунах я още веднъж и си тръгнах.

Поредния..уф!Нацупих се..как не го е срам.Да ме оставя сама..тук."Засега толкова.Някой път ще продължим нататък".За какъв се мислише този...да не съм му някаква ефтина курва!?Огледах парка.Беше толкова скучно тук.Реших да се разходя другаде.С доста бързи движение няпуснах това място.

С Деймън отидохме в парк "Trees", седнахме на една от пейките. Наоколо имаше толкова обикновени хора, а чувствах жажда.
- Кое беше това момиче? - казах след дълго мълчание, а май не биваше.

- Ами Джен. Мислех си, че изпитвам нещо към нея, но после ти се завърна и ме накара да преосмисля всичко.

- Така ли? - усмихнах се и се приближих до него.