Ресторант "Food"

След като купих подарък на Деймън влязох в ресторанта, където щяхме да го изненадаме. В ресторанта нямаше никого, дано Джен се погрижи за другите "гости", аз не познавах приятелите на Деймън, освен Кати. Извадих телефона и й се обадих.

Научих че Джен и Бони организират рождения ден на Деймън в някакъв ресторант и реших да отида да им подосаждам. Купих му подарък и отидох в ресторанта. Видях Бони и се приближих към нея а тя ме изгледа ядосано.
- Какво не мога ли да дойда на рождения ден на брат си? - казах.

С Майк влязохме в ресторанта. Там беше само Бони и някакво момче, което не познавах.
- Бони! - усмихнах се и отидох до нея, а момчето ме гледаше странно, само дано не ме помисли за Джен.

- Кати! - усмихнах се.
- Джен забавя Деймън защото къщата му е отсреща а липсва още някой мисля. - казах и огледах наоколо. След малко Джен трябваше да доведе Деймън.

След като с Деймън пристигнахме и влязохме в ресторанта всички започнаха да го прегръщат и да му викат "Честит рожден ден". Изглежда Деймън доста се изненада но и се зарадва. Изведнъж видях Джейкъб в един ъгъл. Отидох до него.
- Какво правиш тук? Махай се! - му викнах но той ми каза че имал право да дойде на рождения ден на брат си.
- Ако направиш дори и най малката глупост и развалиш всичко, лошо ти се пише - му казах и тръгнах към кухнята да проверя дали всичко е наред.

След като Деймън дойде бързо изтичах при него и се насилих да го прегърна.
- Ей братко честит рожден ден. Надявам се да ти хареса подаръка който ти купих - казах и му дадох подаръка му.
- Като го видях веднага си помислих за теб. Виж само колко си приличате - казах иронично и не можах да прикрия доволната си усмивка щом видях намръщеното му изражение.

- О, благодаря, но май прилича повече на теб! - казах и сложих хамстера до лицето на Джейкъб.
- Да, той е като твой двойник! - усмихнах се подло и реших да оставя Джейкъб да живее в своя свят, отидох при Джен.
- Значи за това ме задържа 1 час в супермаркета - усмихнах се.

- И за да си купя дъвка - казах и след това излязох през задната врата на ресторанта. След като се върнах с кучето подадох каишката на Деймън.
- Това е подаръкът ти от мен. Честит рожден ден - целунах го и след това се усмихнах.

Куче? Джен ми подари куче? Аз не съм особено добър стопанин..Имах куче преди 100 години.
- Благодаря - бързах да кажа, когато ми даде каишката, усмихнах се и погалих кучето, което беше доста голямо, не се наложи да се навеждам.
- Джен..това означава ли, че си ми простила за..всичко? - казах след като тя ме целуна.

- Може би.. - казах.
- Иначе за хамстера от Джейкъб просто нямам думи. Не мислех че ще ти подари и той домашен любимец. Поне не е толкова голям. Знаеш ли, защо не си отвориш зоомагазин? - погледнах кучето. Беше толкова голямо и толкова сладко..

- Зоомагазин с две животни - засмях се.
- Ей, ти от къде знаеш, че днес е рождения ми ден? - погледнах я съмнително.
- Бони..не мислех, че помни - казах и се загледах в кучето, беше толкова..голямо.

- Никога не пренебрегвай паметта на една вещица при това могъща. Бони помни дори къде беше рождения ми ден преди 10 години - казах.
- Но, трябваше да ми кажеш по рано. В последния момент се наложи да организирам всичко. Украси, ресторанти, гости, подаръци - погледнах Деймън който ме гледаше странно.

- Не беше нужно да го правиш - усмихнах се и погледнах.
- Хайде, да отиваме при другите. - казах и се върнахме в ресторанта, като оставихме кучето в кухнята, надявах се да не направи нещо..

- Деймън, честит рожден ден! Ето ти и подарък и от мен - прегърнах го и му подадох подаръка му. Надявах се да му хареса все пак доста време го избирах и се чудех какво да му подаря. Изглеждаше много и щастлив и това ме радваше много. Единствено Джейкъб беше развалил настроението на всички ни..

- Благодаря - казах и се усмихнах, прегърнах я.
- Само не знам защо всички ми подарявате животни, не съм много добър стопанин. - засмях се и загледах златната рибката, която беше оранжева на бели черти.

- Деймън честит рожден ден, това ти е подаръка от нас с Кати. - оставих му торбата с ризата и се върнах отново при Кати.
- Ще си тръгваме ли? Чувствам се някак си неудобно тук - казах на Кати.

Реших да си тръгна, не бях поканен а и без това бях дошъл само за да дам хамстера на Деймън. Бях сигурен че "партито" им ще е супер скучно. Предпочитах да отида в някой бар или в някоя дискотека, тук имаше много.

- Щом искаш.. - усмихнах се и без това не бях желана тук - от Джен. След малко с Майк излязохме от ресторанта, той ме поведе на някъде. Какво ли трябваше да очаквам..

Всички си тръгнаха, останахме само аз, Джен и Бони. На една от масите имаше бутилка водка, взех три чаши и налях водка. Подадох на Джен и Бони, отпих от моята чаша. Не смятах да се напивам, е не много, това напоследък ми стана редовен навик.

Поколебах се в началото дали да пия, последния път не ми беше излязло на добре. Е, какво пък щом тук беше и Бони едва ли щях да направя някоя глупост. Взех водката и след минута изпразних чашата. Беше силна за това реших да не пия повече.
- Жалко че нямаме музика - казах тихо.

- Да, жалко - казах и след като изпих водката бутнах чашата настрани. Нямах навика да се напивам и го правех много рядко. Учудващо беше, как всички си тръгнаха толкова бързо все едно бяха дошли само за да дадат подаръците си и после да изчезнат.

След като изпих алкохола в чашата си си сипах още водка, изпих и нея. Реших да не пия повече, не смятах да се напивам, иначе пак щях да направя нещо за което после да съжалявам. Седнах на един от столове, гледайки към Джен и Бони.

- Осъзнавате ли колко сме скучни? Предпочитам да се напия отколкото да мълча и да гледам - казах. Честно казано да се карам с Деймън беше 100 пъти по забавно отколкото да сме сдобрени. Взех бутилката водка и започнах да пия от нея. Какво пък като се напия. И без това на другия ден нямаше да помня. Най много да имам силно главоболие.

Отидох до кухнята и от някъде се появи още едно шише с водка. Не смятах да се напивам, но какво да правя. Взех бутилката и отпих от нея. Върнах се при Джен и Бони, които ме гледаха странно. Седнах на един стол и започнах да пия от бутилката. От една бутилка нищо нямаше да ми стане, но изпия ли толкова най-вероятно не мога да спра да пия.