Тайната гора в която магическите същества правят магии

Реших и аз да се махам от тук, първо мислех да тръгна след Джен, но май трябваше да я оставя на мира, поне за малко. Останах още малко в гората.

Реших да се разходя из гората...видях едно изкоренено дърво..зачудих се какво е станало и продължих.

В далечината видях едно момиче, не бях убеден, че е обикновен човек, затова реших да се приближа до нея, ако беше човек бих пил от нея. Приближих се твърде много, тя ме видя, отидох до нея.
- Деймън. - казах с лека усмивка.

- Аз съм Петя - отговорих с усмивка.
- Какво е станало тук? Защо има изкоренено дърво? - попитах любопитно

Макар тя да беше вампир, поне така усещах не й казах истината.
- Не знам..бях навътре в гората - казах чудейки се дали тя знае, че съм вампир.

- Спокойно и аз съм вампир..и усещам, че знаеш какво е станало - казах му аз.

- Предполагам трябва да ти кажа какво се случи..? - казах въпросително, а тя кимна с глава.
- Бях тук с едно момиче..и тя го изкорени. Звучи смешно нали.. - казах с лек смях в гласа си.

- Еха само каква сила е имало това момиче - отговорих с лек смях.
- Та ти от къде си? Мисля, че не съм те виждала преди - казах му аз

- От тук съм, не знам защо не сме се засичали - казах студено.
- И какво прави момиче като теб в гората в 1 часа през ноща? - казах приближавайки се към нея.

- Разхождам се. Обичам да съм сама особено ако е на такова място, но обичам и с компания. - отговорих поглеждайки го.

Усмихнах се.
- Е, значи няма да преча - пуснах чара си в действие.

- Не ни най малко! Даже ми е приятно да си говорим! - отговорих и седнах на тревата...той ме последва..като седна до мен аз се приближих и го целунах.

Тя ме целуна, останах потресен.
- Ти..- измрънках, но нещо ме караше да отвърна на целувката й-направих го, макар да имах чувства към Джен. Май не трябваше да го правя.

- А забравих да те питам - отдръпнах се аз - имаш ли приятелка? - попитах го.
- Ако е така няма да те притеснявам и ще си тръгна - казах му аз и станах от тревата.

- В същност не.. - отговорих с тъжна нотка в гласа си. Усмихнах се.

Усмихнах се. Погледнах го и отново го целунах.

Не можех да го направя, постоянно мислех за Джен, макар да я познавах от скоро.
- Не мога да го направя...аз..имам чувства към едно момиче и.. - казах и станах от тревата, беше ми странно да кажа нещо такова, какво ми ставаше..

- Тогава защо не излъга? - попитах го аз.
- Явно не съм приета тук - казах със сълзи и тръгнах навътре в гората.

Тръгнах след нея.
- Не исках да го направя. - казах след като я догоних..

- Тогава защо ме излъга? - попитах го без да го погледна.
- Но вече няма значение - казах и продължих да вървя

- "Супер"..още някое момиче да ме обвини за нещо? - измърморих и седнах на тревата.

- Да обвинявам те..защото има защо..хайде ходи при онова момиче! Остави ме. - казах като спрях на 1 метър от него.

- И какво толкова съм направил? - казах и я погледнах, тя избегна погледа ми.

- Излъга ме..аз най-мразя лъжите! - казах и го погледнах.
- Няма да ти хареса те лъжат нали? - отговорих и седнах под едно дърво.

- Дори и да ме излъжеш веднага ще разбера - погледнах я със задоволство.

» Тук магическите същества могат да записват героите си
» Расите (за магическите създания)
» Непроходимата гора
» Красивата гора
» Мрачната гора