Тайната гора в която магическите същества правят магии

- Да, но аз нямам такова намерение! - отговорих доволно.
- Ако не искаше да става така защо не каза още първия пък когато те попитах? - попитах го.

Беше ми писнало от всякакви въпроси, затова просто станах от тревата и тръгнах на някъде, може би щях да се прибера вкъщи.

Видях, че си тръгва...не казах нищо..просто се обърнах и продължих навътре в гората.

След като си тръгнах от къщата на Джен тръгнах към неопределена посока, а после се насочих към една гора. От много време не бях ходила в тази гора, преди често идвах в нея, за да се откъсна от света или просто да направя някоя друга магия. Разходих се из гората и седнах под едно дърво. Беше толкова спокойно и тихо, нямаше никого и да си призная това ми харесваше. Според повечето хора или така да се изразя..вампири си беше странно самотата да ми харесва, а всъщност ние сме вампири, за нас самотата е присъща. Чух шум и отново се огледах наоколо, но не видях нищо..

По пътя към дома из тази пуста гора,както си видях чух шум,веднага тихо се движих до едно дърво там имаше човек,усетих го.Веднага се промъкнах и изскочих: Кой си ти?! . Като се вгледах и казах: Джен?Това ти ли си ? след това седнах до нея.

Огледах русокоската, седнала до мен. Помисли ме за Джен, което ме дразнеше. Всички ме бъркаха с нея, добре де еднакви сме, но се държахме съвсем различно, стила ни беше различен. Я чакай..та аз бях с нейните дрехи, съвсем бях забравила за това.
- Не съм Джен. - казах студено, а тя ме изгледа странно.
- Катрин Дейвис, сестра и двойничка на Джен, приятно ми е. - казах безразлично, като не отправих и поглед към нея.

Катрин... ? Изгледах я учудено.Катрин Дейвис..... Кат не ме ли помниш,Кари,от 3 клас,бяхме във едно училище,най-добри приятелки?Трябва да си спомняш.Би трябвало да си ме спомня.

Били сме в едно училище? Загледах се по-добре в нея, опитвайки да си спомня нещо. От тогава минаха векове, а и бяхме само 3-ти клас, външният ни вид се е променил малко или много. Ами да, сетих се.. Кари? Каролайн? Каролайн Форбс? Определено не приличаше на себе си по онова време, и е нормално, бяхме деца. Стоях и я гледах като ударена, тя беше вампир?
- Каролайн Форбс, нали? - казах колебливо, тя кимна.
- Да, сега като се замисля помня нещо, но определено си се променила много от тогава. - казах.

Е да,все пак времената се променят,ти как си?Имаш ли си приятел?Толкова много имаме да наваксваме,ако искаш да отидем сега на кафе. След това станах взех чантата си и я дръпнах,след това тръгнахме.