Кафене "Red"

Беше толкова скучно тук. Излязох и отидох в една кафене. Седнах на една маса.
- Донеси нещо там, каквото и да е - казах на сервитьорката и тя ми донесе кока кола. Пф в кафенето нямаше никой. Загледах се приз прозореца...

Влязох в кафенето. Джен седеше на една маса до прозореца. Приближих се до нея и грубо се настаних на масата. Тя ме беше зяпнала, цареше пълна тишина. Сервитьорката дойде.
- Едно кафе.-казах бързо.
- Какво искаш? - каза ми Джен.
- Ъъ..това което правим е толкова тъпо..почти се избихме за глупости, мир? - казах и погледнах настрани. Донесоха ми кафето, отпих голяма глътка. Мм..както го обичам-горчиво-си мислех докато чаках отговора на Джен.

Не издържах и избухнах в смях.
- Ти нормален ли си? Преди 1 час искаше да ми отмъщаваш сега искаш да се сдобряваш с мен?!? - казах учудено. Едвам успях да спра да се смея а той ме гледаше всякаш казваше "Какво му е смешното?"

- Да, не всички са като теб. Сгрешил съм, явно ти си просто един вампир, който не умее да общува с другите. И какво, искаш завинаги да си сама? Кажи ми, през тези 256 вампирски години колко приятели си имала? Не ме разбирай погрешно, не искам нищо общо с теб, но май ще е малко трудно-живеем в една къща. - казах гневно и станах от масата. Отидох при сервитьорката, за да платя кафето си.

- Повярвай имала съм много "приятели". Добре, щом искаш нека сключим мир - казах и си подадохме ръце което ми беше малко смешно. После пак седнахме на масата.
- Един въпрос: Защо ме напи и после спа с мен? - го попитах.

- Отмъщение?! - казах и извъртях очи.
- Знам, че беше ацки гадно да го направя, но ти изкара извън нерви. - казах и погледнах проницателно.

- Отмъщение ли? Ами трудно ми е да повярвам че е само заради това - казах отново. Чуствах че не ми казва цялата истина което ме дразнеше доста.
- Кажи ми няма да се сърдя - казах и го загледах

- Няма друго..това е.
- И моля те, недей да използваш пак онази дарба срещу мен, това последното беше ужасно. - засмях се леко. Телефона ми звънна.
- Мамка му! - казах и отново не вдигнах.

- Щом казваш. - казах и се усмихнах.
- Ами бях ти казала че понякога съм много упасна нали знаеш... Но мога да накарам всички видели това да забравят... Ако искаш де... - казах и отпих от колата.

- Ще го направиш ли? - казах и отпих от кафето си. Телефона не спираше да звъни, беше агента ми-отново. Затворих му.

- Секунда само - като казах това изчезнах. Върнах се след няма и 1 минута.
- Готово. И между другото беше ме питал дали само това е силата ми, ела и ще ти покажа - казах и тръгнах да излизам като платих сметката си. Той тръгна след мен

Влязох в кафенето и седнах на един от удобните, червени диванчета. Сервитьорката дойде, с глупава усмивка на лицето си. Беше ми позната от някъде, но до сега не бях идвала тук.
- Едно студено кафе. - казах небрежно. След минути сервитьорката ми донесе кафето, отпих от него.
- Мисля, че казах студено! - развиках се на сервитьорката, след няколко минути ми донесе поръчаното, студено кафе. Запалих една цигара, пиейки кафето.

Последвах Кати до кафенето. Седнах до нея.
- Здрасти сестричке. Сега излей кафето върху главата си - използвах дарбата си. Тя изля кафето върху главата си както й наредих.
- Изложих се, а? - започнах да се смея пак. След това станах и се махнах доволна.

- И тук ли се домъкна мамка му! - разкрещях се преди Джен да се махне. Реших и аз да отида някъде, на по-осамотено място.

След като излязох от къщата отидох на едно кафене. Седнах на една от масите и си поръчах кафе. Бях отнесена в мислите си заради това което беше станало предишната нощ. Все още не можех да повярвам че бях казала на Деймън че го харесвам, беше абсурдно. В кафенето нямаше никой което беше приятно точно сега имах нужда от тишина.

Бях се запътил към към къщата на Джен, докато не я видях в едно кафене. Влязох вътре и седнах на нейната маса.
- Джен? - казах и се усмихнах. След малко сервитьорката дойде, поръчах кафе.

Джейкъб седна на масата срещу мен. Не забелязах кога влезе в кафенето.
- Да здравей. - казах разсеяно.
- Аз.. След малко се връщам - казах след няколко минути и се запътих към тоалетната.

- Чудесно - измърморих след като тя тръгна към тоалетната. Бързах да сложа върбинка в чашата й, преди да дойде. Всъщност не исках да наранявам Джен, но стимула, че ще отмъстя на Деймън ми помагаше, и то много. След малко тя се върна, седна на стола и отпи от кафето си. На лицето ми се появи прикрита усмивка.

- Това кафе има странен вкус - казах и тъй като бях малко сънена го изпих цялото. В началото се почувствах странно, видях как на лицето на Джейкъб се появи доволна усмивка. Сигурно ставаше нещо..
- Какво става? - казах и малко след това усетих болки. Беше ужасно. След няколко минути мисля че изгубих съзнание защото всичко ми причерня.

Станах от стола и оставих някакви пари на масата. Взех Джен в ръцете си и тръгнах към изхода. Едвам успях да отворя вратата. Сервитьорката ме изгледа странно.
- Ти ще забравиш, че изобщо съм бил тук! - казах на сервитьорката, в думите си използвах внушение. Излязох от кафенето и се опитах да "занеса" Джен до мрачната гора.

Влязох в кафенето и поръчах едно силно кафене,че да ми мине махмурлука.Чаках Деймън да си изясним всичко,което стана вчера,беше ми много лошо,имах чуството,че щях да припадна,като си помисля какво може да е станало вчера.

Влязох в кафенето и се огледах за Каролайн. Видях я на една от масите и седнах на стола срещу нея. Сервитьорката дойде да вземе поръчката ми.
- Едно кафе. - казах и погледнах към Каролайн.

След малко влезе Деймън и си поръча кафе и аз със притеснен глас го попитах "Деймън какво стана вчера,нищо не помня дано да не е станало нещо лошо,помня само,че целунах някого." Той ме гледаше в очите,а аз извих глава на другата страна,гледайки тъжно.

- Целуна мен.. Е, всъщност ми каза и, че ме обичаш. - погледнах тъжното й изражение.
- Кар..това истина ли е или го каза само защото беше пияна? - попитах след малко и я погледнах, тя гледаше настрани, явно не искаше да среща погледа ми.