Къщата на Катрин

- А, на онази глупавата ли? Мисля че ми беше казала един път за нея - огледах къщата. Усетих че тук има и други вампири но това беше невъзможно. Нещо май ставаше с мен..

- Моля? - казах гневно преди да се усетя.
- Ъм..аз исках да кажа.. забрави - казах, за да оправя нещата.
Чух шум, явно имаше някой вътре, вероятно Майк.
- Трябва да се махаме от тук! - казах и тръгнах към вратата.

- Защо? не разбирам.. - казах объркано. Чу се шум от кухнята, значи не бях се объркал.
- Какво беше това?

- Явно сестра ми си е вкъщи. - казах нервно.
- Да се махаме! - казах и го хванах за ръката.

- Не искам да се запозная с нея - тръгнах към кухнята. Там беше едно момче и.. Джен?! Невъзможно! Не помръднах от мястото си.

Джен и Майк? Господи! Сигурна бях, че Майк много ще ми се ядоса, отидох до вратата на кухнята без да казвам нищо.
- Ти? - промърморих на Джен.

- Кат? Какво става тук? - гледах ту едната Катерина ту другата. Какво ставаше тук?
- Някой ще ми обясни ли? - викнах ядосано.

- О сестричке как си? - казах иронично. Приближих се до момчето.
- Джен, приятно ми е - усмихнах се злобно.

- Джен, ще ми обясниш ли какво става? - казах не по-малко ядосано от другото момче.

- Всъщност е.. Дълга история - надявах се да не ме кара да разказвам но съдейки по погледа му..
- Добре де след като ти отиде за да си вземеш телефона този тук - посочих момчето - ме помисли за смахнатата ми сестра и реших че ще е забавно да се направя на нея.. Другата част Кати да я разкаже аз не знам какво е станало - казах безразлично.

Майк ме погледна въпросително.
- Когато се върнах от магазина този.. не му знам името - посочих момчето.
- ме помисли за глупавата ми "сестра", на там сам ще се сетиш. - изгледах Джен злобно.

- Ние с Деймън се махаме от тук - хванах го и тръгнахме към външната врата но преди да излезем се спрях и казах на Кати:
- Мила моя сестричке пропуснах да ти кажа че имаш ужасен вкус. Това изобщо къща ли е? А и освен това трябва да си напазаруваш - излязохме с Деймън пред къщата. Изглеждаше много ядосан.

- Какво беше това? Накара ме да изглеждам като глупак пред сестра ти! Очаквам някакво обяснение! - викнах след като сестрата на Катерина и момчето се махнаха от къщата.

- Да, пред милата ми сестричка. - казах с ирония.
- Знам, че не трябваше да го правя, но знаеш ли какво е да имаш сестра, която да не си виждал никога през живота си, сестра, която да мразиш повече от всичко, сестра, която се е опитала дори и да те убие? - разкрещях се и тръшнах вратата след себе си. Отидох в хола и седнах на дивана.

- Не ми изглежда толкова лоша но щом казваш.. - седнах до нея на дивана. Все още бях много ядосан.

- Да, тя е същинско ангелче. - казах иронично. Погледнах го, изглеждаше много ядосан.
- Знам, че си ядосан, но..аз не исках да го направя, тоест..исках да ядосам Джен.. - казах и погледнах настрани, не исках да срещам погледа му.

- Не разбирам защо толкова се мразите? - казах учудено. Беше абсурдно. При други обстоятелства можеше да са освен сестри и приятелки но.. Женски работи.

- Защото сме като две капки вода, самия ти не успя да ни различиш - казах и го погледнах.
- Ти би ли искал свое копие да се развърта наоколо? - леко извъртях очи.

- Някакво оправдание? - казах ядосано на Джен след като излязохме от къщата на сестра й.

Застинах за момент. Не знаех какво да кажа докато не реших да направя нещо което правех когато исках да накарам някой мъж да ми прости. Целунах го.
- Още ли се сърдиш?

- Не.. - казах студено и се огледах наоколо.
- Да се махаме. - казах и изчаках да ме повлече на някъде.

- Мисля че не.. - казах колебливо.
- Но все пак сте сестри, не може да не се обичате дори малко - бях убеден че дълбоко в себе си се обичат иначе какви сестри са?

- Добре де какво искаш да направя за да ми простиш? Просто не можах да се сдържа а и мислех че ще разбере че не съм Кати но уви.. - казах.

- Съмнявам се - отговорих студено. Телефона звънна, вдигнах го, беше баща ми. Учудих се, че се е сетил, че има дъщеря.
- Ало? - казах като вдигнах телефона.
- Катерина, майка ти е починала. - каза той, аз се стъписах, не казах нищо и изпуснах телефона. Макар да не бях близка с майка си очите ми се насълзиха. Изтичах на вън, за да кажа на Джен, надявах се тя и приятелят и още да бяха пред къщата.
- Джен! Майка ни..Починала е! - казах на Джен с насълзени очи.

- Моля?Шегуваш се.. Нали? - не можеше Алисия да е умряла това беше невъзможно. Но усещах че Кат казва истината. Призля ми, не усещах краката си и преди да го разбера бях паднала на колене на земята. Каквото и да беше направила все пак ми беше майка и я обичах а сега.. Мъртва?! Ръцете ми започнаха да треперят и колкото и да исках не можех да стана. Дори не можех да заплача, чувствах се безсилна. След няколко минути и моите очи се насълзиха.
- Не може да е мъртва! Когато я видях за последен път.. Ние.. Скарахме се. Но не очаквах че тя ще умре - казах тихо накрая. Сега не чувствах нито краката нито ръцете си, сякаш бях парализирана.