Къща на Петя Смит и Емили Смит

- Аааа ще се побъркам тука стана...кочина - казах този път сериозно... - Крис ти ми обеща да ми помогнеш с гардебора...аз те чаках ти си стои тука... - казах и го погледнах с вдигната вежда..

- Джен, на гости сме, научи се как да се държиш. - казах с лек смях, толкова обичах да я дразня. Качих се в банята, за да се измия. Слязох отново в кухнята и седнах на един стол.

- Ъ..да, хайде - казах и тръгнах към спалнята, тя ме последва.
- Какво по-точно трябва да направя? - казах гледайки претъпкания с дрехи гардероб.

- Оо кой го казва. Всъщност ако знаех че си тук изобщо нямаше да идвам - казах сериозно. Отидох до мивката и си налях вода.
Оставих чашата в мивката. Дрехите ми бяха почти изсъхнали което беше добре. В кухнята беше топло за това излязох на терасата.

- Ами нещо не иска да се затваря едната вратичка. - казах и бутнах вратата защото ставаше течение. Тапетите ми бяха червени и бели...пода беше с бял мокет той се свързваше добре с тапетите.
- Можеш ли да го оправиш или аз да се опитам? - казах и се засмях тихо.

- Ами ти какво очакваш, претъпкан е с дрехи - казах и се засмях тихо.
Облегнах се на вратичката на гардероба, след това я притиснах с ръце и
успя да се затвори.

- Е може и от дрехите да е...казах и се засмях..- казах и му благодарих. Седнах на леглото и започнах да разглеждам списанието, което бях купила вчера. Бях малко уморена от случката с тортата и за това легнах и започнах да чета списанието си.

- Аз ще отида при приятелката ти и онова момче.. Деймън - казах и тръгнах да отварям вратата но беше заключена. Май ключа се беше завъртял някак си и сега бяхме заключени в стаята.
- Мисля че.. Се заключихме - казах с лека усмивка. Не ми пречеше особено че сме заключени, все пак имах добра компания..

- Моля? - извиках аз - Как така заключена? - станах и се опитах да я отворя...- Не става. - въздъхнах аз...Супер и сега какво ще сме заключени двамата..а и Джен и Деймън са долу..не трябваше да се качвам - мислех си..
Седнах на леглото а Крис седна до мен...

- Сега какво ще правим? - казах най нахално и седнах на леглото до нея.
- С това потниче изглеждаш чудесно - казах отново и я огледах от глава до пети. Не ми пукаше че долу има хора все някак щяха да се справят и без Петя, не бяха малки деца.
- Имаш хубава стая - май се беше ядосала на последното което казах за това опитах да оправя нещата като и кажа че има хубава стая но това не беше лъжа, стаята и наистина ми харесваше...

- Благодаря ти... - казах и се усмихнах.. - Предполагам, че долу се оправят...Джен почти знае къде кое стои...и може да се оправи.. - казах и отворих списанието си отново. Имаше страхотни дрехи там...може би щях да намина другата седмица да разгледам от близо новата колекция.. - помислих си.

Дъжда намали. След около пет минути спря да вали. Отидох при Джен.
- Аз си тръгвам, кажи на гълъбчетата когато слязат. - казах и излязох от къщата. Реших да продължа разходката си, тръгнах на някъде без да знам на къде.

Гледах я как чете списанието си..
- По-хубава си от моделите. - казах и я хванах за крака. Наистина тя беше толкова красива..ние двамата, заключени, в спалнята и, какво по-хубаво от това? Приближих се до нея и я целунах. Взех модното и списание и го захвърлих до леглото. Тя ме погледна странно а аз продължавах да я целувам.

- Е чак пък по-хубава, но благодаря ти все пак... - отговорих и го целунах. - Трябва да се измъкнем скоро...е не точно сега, но скоро, за да не оставяме Джен и Деймън сами долу..все пак са ми на гости...

Не казах нищо, просто продължих да я целувам. Целувките ставаха все по страстни, а желанието тя да бъде моя все по-силно. Бутнах я нежно на леглото така, че тя да легне, като не спирах да я целувам.

Леко се отдръпнах. Той ме дръпна към него и продължи да ме целува...мислех си за Джен и Деймън...двамата са сами долу...какво ли правят..е щяха да се справят...а и Джен се наслаждава на терасата ми...

За миг отлепих устни от нейните.
- Спокойно, ще се оправят сами, не са малки деца. - казах и започнах да я целувам по врата.
- Да, чета мисли. - казах и се върнах на устните й.

Докато ме целуваше ... аз взех модното си списание и започнах да го чета...
- Харесва ли ти тази блузка - попитах Крис..тя беше лилава с розово цвете..много ми допадна...имаше я и в други цветове..най-много ми харесва в черно с бяло цвете.
След малко аз станах от леглото...разбих вратата и слязох долу...

След като тя разби врата и слезе на долу аз я последвах...видях че отива към кухнята и за това я догоних хванах я така че на не можа да бяга...щеше да ми е трудно да я занеса до горе така и за това я хвърлих на дивана в хола...свалих колана на панталонките и и започнах да я целувам.

Разбрах, че нямам шанс..за това се отказах да бягам...още беше рано за такива неща, но..ни харесваше .. бях разбрала това което ме интересуваше за него и бях спокойна..бавно разкопчавах ризата му докато го целувам..
- Трябва да си взема душ. - казах и станах...цялата ми коса беше в торта...
След 10 минути ще съм готова.. - казах и го целунах още веднъж.

- Добре, отивай. - казах и отговорих на целувката и. Взе си хавлията и влезе в банята...седнах на дивана и я зачаках...този път не чух да заключва за това се приближих до вратата и я отворих леко...видях я че е в душ кабинката...

Излязох облечена и видях Крис..каза, че си е миел ръцете...и повярвах му..нямах друг вариант..
- Аз отивам до магазина. - казах му..той се приближи до мене...
Тапетите в коридора бяха светло зелени а плочките зелени...лампата беше в тон с всичко..

- Добре - казах и се приближих до нея, целунах я. След като тя излезе отидох в хола и пуснах телевизора. Превключих няколко канала, нищо интересно-както винаги. Загледах се през прозореца и чаках да се върне. След малко заваля дъжд, мамка му!

- Прибрах се. - извиках силно...Крис стоеше на прозореца...подредих покупките по шкафове и седнах на един от столовете...налях си сок и си направих сандвич, бях доста гладна...след като се наядох станах и си пуснах телевизията...Крис седна до мене.

- Валя доста силен дъжд, а ти си ъм..суха? - казах с изумление. До колкото знаех тя нямаше дарба с, която може да се изсуши. Все едно..имаше ли значение въобще..