Къщата нa семейство Дейвис

Станах от леглото и се облякох. Направих закуска и кафе. Слязох в двора. След малко и Крис дойде.
- Добро утро. - казах и отпих от кафето си. След това изядох закуската си.
- Харесва ли ти закуската? - попитах го. След малко се качих и се преоблякох.
- Отивам на чист въздух. - казах на Крис и излязох.

Прибрах се вкъщи. Взех душ и се преоблякох. Направих си нещо за ядене и си сипах сок. Излязох на вън. Седнах на стола до басейна и изядох сандвича си. Мисля, че Сю и Джер не бяха вкъщи..за Крис не бях сигурна.

Отидох в кухнята. бях чела, че ако набуташ чесън в устата на вампир той остава в отвъдното завинаги. Е дали действа не знам. Взех няколко глави чесън и го сложих в устата си. След малко усетих как започвам да потъвам в земята буквално.

След като Петя излезе се качих в спалнята и легнах на леглото. Мина малко време, усетих присъствие на вампир в къщата. Станах от леглото, сигурно Петя се беше прибрала. Слязох в хола, не беше там, отидох в кухнята. Тя държеше в ръцете си..чесън? След малко забелязах как бавно потъва в земята..
- Как можа да го направиш.. - казах тихо. Гледах отстрани как това се случва.. и ми идеше да си забия кол в сърцето. Съмнявам се, че за повече от 600 години не знаеше, че чесъна би убил вампир. Трябваше да има някакъв начин, нещо.. не можех да позволя това да се случи. Отидох до Петя и я целунах.
- Ей, аз ще измисля нещо..трябва да има някакъв начин.. - казах след малко.

Бях нова в града и не знаех как ще ме приемат. Исках да опозная хората тук. Тръгнах из улиците. Минах покрай някаква къща. Хубаво обзаведена, предполагам и отвътре. До вратата на тази къща видях дух на някакво момиче.
- Коя си ти? - попитах и се приближих. тя изчезна. Звъннах на звънеца.

Някой позвъня на звънеца. Отидох да отворя вратата. Беше една жена..която определено не познавах.
- Вижте, сега не е най-подходящият момент.. - казах. Бях разстроен, дори и в началото не усетих, че тя е обикновен човек.

- Знам! За това съм тук. - казах спокойно. Мъжът ме изгледа странно.
- Колкото и невъзможно да звучи аз виждам духове. Скоро е станало нещо с едно момиче нали? - попитах го. Бях сигурна, че са роднини.

Изгледах странно. Духове? Как е възможно, та тя беше обикновен човек или го усещах така.
- Нямате си и на представа колко скоро.. - казах след малко и я поканих вътре. Може би щеше да започне да разпитва как се е случило.. не можех да й кажа.

- Може да опитаме да я върнем.. - казах с неувереност. Може и да не успеем, но съм минавала през подобни неща.
- Какво ще кажеш? - попитах го.
- Не съм сигурна, но може и да успеем. - казах.

Да я върнем? Май тя беше наясно с вампирите и вещиците, а до колкото знаех без помощта на вещица връщането към живот беше невъзможно.
- Как по-точно? - изгледах съмнително, трябваше да разбера какво знае и дали е наясно с вампирите. Ами ако това с духовете беше просто измислица и тя не беше видяла духа на Петя..

- Баба беше вещица...знам къде скри вещерските книги преди да почине. - казах му. - Веднъж я чух да казва, че трябва да се съберат няколко човека, които много са обичали. Ако отидат на мястото където е умряла и извършат ритуала тя ще се върне, но може и вече да не е същата като преди. - казах му.

Мислех, че за извършването на подобен ритуал е нужна вещица. Погледнах момичето, чието име не знаех. Какво означаваше това, че няма да е същата както преди.. Трябваше да й се доверя, нямах друг избор.
- Кристиан. - представих се след малко.

- Мелинда. - казах докато оглеждах къщата му. Страхотно обзаведен хол..И аз трябва да обзаведа къщата си подобно. харесвам подредени домове..та да се върнем на Кристиан и момичето. Тя се появи зад него.
- Тя е зад теб в момента. - казах му. Той дори я усети. Тя го хвана за ръката.

Петя ме хвана за ръката. Беше някак..реално, което беше странно, тя беше мъртва. След малко пусна ръката ми.
- Тя тук ли е още? - казах след малко. Усещах я, но не толкова силно както преди може би минута.

- Да. - казах му.
- Няколко дни ще бъде в къщата. После няма да е тук толкова често. - казах му. След това чухме стъпки на горния етаж.
- Е явно е горе. - казах му.
- Ще потърся книгите и ако ги намеря ще дойда. - казах и излязох от къщата.

Мелинда каза, че ще потърси книгите, излезе от къщата. От горния етаж се чу шум. Сигурно беше Петя, качих се по стълбите. Усещах я около себе си, макар и да не можех да я видя.
- Тук ли си? - извиках. Тя отново хвана ръката ми, онова странно, истинско усещане отново дойде при мен.

Почуках на вратата на семейство Дейвис!Петя не си беше у тях само Крис!Той ме покани да вляза.Седях като застреляна - беше ми неудобно.Крис ми каза да седна на дивана и да го изчакам за малко!Започнах да оглеждам апартамента - беше много хубав!
- Крис там ли си все още? - започнах да викам,но не получих отговор!



П.П.1 Все едно сме се познавали от някъде!

П.П.2 Може от плажа или просто да сме се срещнали и започнали!

На вратата на къщата почука Аврил. Поканих я вътре и й казах да ме изчака малко, качих се на горния етаж да проверя нещо.
- Ам..да - казах и се телепортирах при Аврил, която ме гледаше объркано.
- Е, какво те води на сам.. - казах и се опитах да се усмихна.

- Ами честно не знам.Просто трябваше да съм с малко вампири,защото все съм с някакви русалки! - май много започнах да говоря.
- Извинявай,но не съм много добре сега,защото ми липсва семейството и много бих искала отново да се видя с тях! - Изведнъж една сълза текна надолу по моето лице.Не бях добре приказвах глупости нещо ми ставаше,нещо което не бях изпитвал до сега,но не знаех какво е!

Приближих се към нея.
- Какво се е случило със семейството ти? - казах след малко. Точно в този момент на вратата се позвъня. Тръгнах да отворя, беше Мелинда, носеше книгите.
- Влизай. - казах и затворих вратата след нея.

Влязох в къщата на Крис..
- Ето книгите. - казах и ги оставих на масата в хола.
- Надявам се да помогнат. - казах и погледнах момичето седящо на дивана.„
- Мелинда. - представих се.

- Семейството ми загина при катастрофа като бях малка и само аз оживях.
Изведнъж влезе някакво момиче и се представи аз не исках да бъда груба и за това и аз:
- Аврил ! - казах и се усмихнах и после казах на Крис - Аз ще вървя може би друг път пак ще се видим.Мелинда беше ми приятно! - и тръгнах към дома.

След като Мелинда дойде и се представи на Аврил, тя също каза името си и тръгна. Обърнах се към Мелинда. При други обстоятелства бих "утешил" Аврил, но сега най-важното за мен беше да върна Петя.
- Колко хора трябва да се съберат, за да се извърши ритуала? - попитах.

- Достатъчен си само ти. - казах му. Той седна на пода и направи каквото трябва. След малко момичето лека излезе от земята. След няколко минути вече цялата беше от горе. Крис се зарадва много като я видя..

Влязохме в къщата. Петя каза, че отива да си ляга и се качи в спалнята. Аз отидох в хола и седнах на дивана. Включих телевизора, загледах се в някакъв филм, който беше на края.. След като свърши се качих в спалнята, Петя спеше. Легнах до нея и заспах почти веднага.