Къщата нa семейство Дейвис

- И аз! - казах и го целувах. Не можах да си облека пижамата, но това повече ми харесваше. Той се опита някак да свали сутиена ми, и най-накрая успя. Съблякох ризата му. След това и дънките. Чудя се какво ли правят Емили и децата...е в добри ръце са и съм спокойна.

След малко тя остана без бельо, аз също. Продължих да я целувам. След няколко часово удоволствие двамата почти веднага заспахме. Събудих се на сутринта, Петя все още спеше. Взех душ, облякох се и приготвих закуска на Петя. Взех един поднос, налях една чаша портокалов сок и препекох филийки, намазах ги със сладко, Петя обичаше да закусва това. Сложих и една роза на подноса..е, малко глупаво, но.. Събудих я с целувка и й занесох закуската в леглото.

Върнахме се от парка и отидохме в детската стая. Сложихме Дженичка и Деймънчо в леглата им и останахме за малко да им се порадваме. Усмивката на лицето ми личеше от далеч, никога не бях предполагал, че някога ще се радвам, ако имам деца.

Бях много уморена от целия ден. Завиждах на бебетата. Само спят по цял ден. Отидох в спалнята и се преоблякох. Легнах и се завих. Крис ме последва. Легна до мен и изгаси нощните лампи. Те бяха бели и се свързваха с тапетите.

- Лека нощ. - казах и я целунах. И двамата заспахме веднага, бяхме уморени от целия ден. През нощта бебетата започнаха да плачат, по-дразнещо нещо не бях чувал. Петя се събуди и стана от леглото. Хванах ръката й.
- Аз ще се погрижа. - казах и станах от леглото, тръгнах към детската стая. Взех ги и двамата на ръце, Дженичка в едната ръка, а Деймънчо в другата. Нахраних ги от бибероните и те се успокоиха. Сложих ги по креватчетата и се върнах в спалнята. Легнах отново и заспах. Събудих се чак на сутринта, Петя вече беше станала.

Станах рано. Облякох се и отидох в градината. Полях цветята и тревата. Окосих тревата...макар и трудно. Направих кафе и закуска. Крис стана и носеше Дженичка и Деймънчо. Дженичка я беше облякла с розови панталонки и синя тениска, а Деймънчо с червена тесниска и черни панталонки. Като ги видях отидох и ги взех. Опънах количката и ги сложих вътре. Нахраних ги и си изпихме кафето с Крис.

След като изпихме кафетата си Петя реши да отиде с Емили за роклята си за сватбата. След като тя излезе аз останах да се грижа за малките. Нищо особено, изведох ги в градината и ги наблюдавах, те спяха.

След 2 часа се върнах. Крис се зачуди къде е роклята. - В сестра ми. - казах му след като прочетох мислите му. Дженичка и Деймънчо се събудиха. Нахраних ги и им смених памперсите. Пуснах ги да си играят на тревата а с Крис ги гледахме отстрани.

Петя отиде да се преоблече и тръгна към къщата на Емили, искаше да остави Деймънчо и Дженичка при нея. След като се върна облече банският си и влезе в басейна. Гледах я отстрани.

Влязох в басейна и викнах на Крис да дойде, но каза, че ще влезе после. Излязох и легнах на шезлонга. Имаше силно слънце и за това исках да се изпека на всякъде. Свалих горния бански и легнах на шезлонга.

Влязох в къщата, облякох банският си и излязох в градината. Скочих в басейна и дръпнах Петя вътре.
- Не мога да плувам! - използвах внушение в думите си, тя знаеше, че мога. Гмурнах се под водата и се престорих, че се давя. Просто безобидна шегичка..

Крис ме дръпна в басейна.
- Крис. - извиках и доплувах до него. - Добре ли си? - попитах, целунах го и го прегърнах. Басейна беше много голям, на места и по - дълбок.

- Да нищо ми няма просто се пошегувах, исках да видя какво ще направиш - казах и се усмихнах. Май се ядоса но какво пък аз знаех че ме обича. Мисля че се разсърди защото излезе от басейна. Излязох след нея и я целунах.
- Не ми се сърдиш нали? Това беше просто невинна шега - загледах я право в очите.

- Знам ли. - казах и влязох вътре. Направих си фреш от някакви плодове. Направих и на Крис. Излязох и седнах на шезлонга. Сложих си слънчевите очила и изпих малко от фреша. Исках да видя изражението на Крис след като не отговорих дали му се сърдя. Е аз разбира се не му се сърдех, но щеше да е забавно как ми се извинява.

Познавах много добре Петя и знаех че щом ми направи фреш значи не ми се сърди, може би щеше да й е забавно да гледа как постоянно й се извинявам. Седнах на шезлонга до нея като през цялото време я гледах и се опитвах да прикрия усмивката си. Не беше минало много време откакто оставихме децата при Емили а на мен вече ми липсваха.
- Какво ще кажеш да вземем Дженичка и Деймънчо? Вече ми липсват - казах на Петя като не отлепях поглед от нея. Отпих от фреша си.

- Може. - казах и станах от шезлонга. Отидох в спалнята и си облякох едни дънки и лилав потник. Обух си маратонки и тръгнах към сестра ми. Видях от горе, че Крис стоеше на шезлонга. Не мислех да му говоря, заради шегичката. Исках да видя ккаво ще направи. Не, че му бях сърдита, но ми беше интересно как ще ми се извини.

Реших да направя нещо за Петя. Тъй като беше вечер щях да й направя романтична вечеря. Приготвих спагети, Чийзкейк и торта. След това сложих най хубавата покривка на масата, запалих свещи, сложих на масата бутилка вино. След това отидох в слалнята и направих върху леглото сърце от листа на червени рози. В средата сложих една бележка в която пишеше "Извинявай" на английски. Облякох си официални дрехи и зачаках Петя да се върне.

Децата спяха толкова сладко и не исках да ги будя. Тръгнах към вкъщи. Видях, че Крис го няма. Влязох в хола...Крис го нямаше. Отидох до кухнята и го видях до масата. Беше направил спагети, чийзкейк и торта. Зарадвах се. Отидох и го целунах.
- Хихи не очаквах това от теб... - казах и седнах на единия стол. Сипахме си вино и започнахме да ядем.

- Най хубавото предстои повярвай ми - казах. След като си изядохме спагетите започнахме да ядем
чийзкейка и след това тортата. Петя изглеждаше радостна. След като свършихме с вечерята накарах Петя да си затвори очите и да не ги отваря докато не й кажа. Хванах я за ръка и я поведох към спалнята като през цялото време тя ме държеше здраво за да не падне. След като влязохме се усмихнах.
- Вече можеш да си отвориш очите - казах и тя ги отвори.

Крис ме заведе горе. На леглото имаше сърце от листа от рози...колко романтично. А най-хубавото беше, че има бележка на която пише "Извинявай". Е не мислех, че ще направи чак това заради една шегичка, но...беше хубаво. Целунах го и го прегърнах силно.

Зарадвах се че й хареса. Всъщност знаех че ми е простила но просто исках да я изненадам, да направя нещо за нея за това я пратих да вземе децата но фактът че ми липсваха не беше шега. Сега обаче след всичко случило се исках да остана малко насаме с Петя. Целунах я и след това взех розата която бях оставил до бележката и й я подадох.
- Надявам се да ти хареса вечерята - усмихнах се и я целунах.

- Да много ми хареса...и се пошегувах, че ти се сърдя исках да видя какво ще направиш. - казах и се засмях леко. - Трябва после да взема децата. Може да отидем някъде, а може и да сме си вкъщи. - казах и взех красивата роза.

Влязох в къщата и седнах на дивана в хола. Бях пиян, а не исках Петя да разбира, че съм бил в бара, а още по-малко за това с Джен. Е, късно..след малко я видях да слиза по стълбите, гледах да не личи много, че съм пил. А за това с Джен...не мислех да й казвам.

Видя Крис. Седеше на дивана в хола. Без да искам прочетох мислите му.
- Моля? Какво си направил? - извиках и излязох навън. Разплаках се. Какво му ставаше. Дори и пиян не мислех, че ще го направи някога.

- Аз.. - не успях да довърша изречението си, тя излезе и тръшна вратата след себе си, не че можех да обясня. На следващия ден се женех, а сега правех само глупости. Познавах Петя и знаех, че ще направи някоя лекомислена лудост, скочих от дивана и тръгнах след нея.