Къщата нa семейство Дейвис

Сутринта станах. Крис още спеше. Измих си зъбите и облякох дънки и тениска. Взех си и нещо горно..направих си закуска и кафе. Седнах на дивана в хола и пуснах сутрешните новини.

Събудих се на сутринта, Петя беше станала. Станах от леглото и отидох в банята, взех един душ и се върнах в спалнята, за да се облека. Извадих дънки и тениска от гардероба и ги облякох. Слязох в хола и седнах до Петя, която седеше на дивана.
- Добро утро. - казах след малко.

- Добро утро. - казах и се усмихнах. Крис тръгна да взима закуската ми..
- Не, не..тостера е в кухнята направи си сам сандвич. - казах и го избутах от дивана. Той изгледа странно..познавах погледа му..това няма да свърши добре поне за мен. Станах от дивана и изтичах по коридора.

След като ме избута от дивана стана и изтича в коридора. Тръгнах след нея. Преди това бях прочел мислите й, разбира се..как ще пропусна да го направя.
- Да, права си. - тръгнах към нея с подла усмивка. Обмислях възможностите за това какво да й направя..

Не мога да се телепортирам, не мога да използвам дарби..понякога да си човек е добре, но понякога да и дарбите могат да ти помогнах за нещо..
- Добре ако ти направя закуска ще ме оставиш ли? - спрях се и попитах Крис..

Тя ме попита дали ако ми направи закуска ще я оставя. Хм..замислих се..не, това не ми беше достатъчно.
- Не, няма да стане толкова лесно. - казах и се приближих към нея. Сега не можеше да се телепортира, да стане невидима..абе въобще май ми харесваше повече без дарби.

Намръщих се.
- Знаеш ли...аз мисля да отида до Емили.. - казах му. Май не му бях споменавала, че с тея сме гимнастички..или по - скоро бяхме. След 10 годишна художествена гимнастика започнахме да танцуваме, но това беше пред много време..е ако 10 години ще наричат много време...

Прочетох мислите й.
- Гимнастички значи? Хм..не знаех. - казах. Петя не ми беше споменавала, че се е занимавала с това или поне нямах спомени.
- Та..може някой път да ми потанцуваш, какво ще кажеш? - доволна усмивка се появи на лицето ми.

- Ще трябва да те разочаровам..а и танците ни са хип - хоп, денс и други. - казах му. Не знам дали си пада по такива, но..може би ще се съгласи само да му танцувам. За да се увери, че сме били гимнастички направих шпагат.
- Е вярваш ли, че съм гимнастичка. - погледнах към Крис.

Тя направи шпагат, за да ме увери, че е била гимнастичка.
- Да.. защо не си ми казала? - погледнах я.
- А, да.. и съм доволен на всякакви танци. - усмихнах се доволно. Тя със сигурност нямаше да иска да танцува, познавам я..

- Ми..не е ставало на въпрос и за това не съм ти казала. А колкото до танците..няма да танцувам. Ако отново започнем да танцуваме с Емили, но тя няма да иска чак тогава. - казах му. Ако Емили не иска, аз сама ще танцувам по състезания. А защо да не давам и уроци по гимнастика..тъкмо малко пари ще си изкарам...

- Жалко.. - казах. След това се сетих, че тя има да ми изпълнява три желания, доволна усмивка се появи на лицето ми.
- Да, ама имаш да ми изпълняваш три желания, помниш ли? - казах и се приближих към нея. Обаче лошото беше, че и аз имах да й изпълнявам желания..ауч.

- Хаха и ти имаш! - казах и се изсмях.
- Така първото е да не ти изпълнявам желанията. - казах му. Така сега да видим колко е смел...

- Няма да стане така. Не е честно, освен ако искаш да ти внуша да правиш каквото аз искам. Помисли си. Ако го направиш по свое желание поне ще помниш какво си правила а ако ти внуша после няма да помниш нищо. А и няма да ти кажа - подсмихнах се. Това че тя бе човек ме устройваше изключително много. Седнах на дивана със същата тази усмивка а Петя ме гледаше ядосано. Е, нямаше да й позволя само тя да има право на желания. Огледах я от главата до петите. Беше облечена в черен потник и черни панталонки. Изглеждаше добре в тези дрехи.
- Времето е дъждовно няма ли да ти стане студено с тези дрехи? - казах и се подсмихнах отново.

- Щом настояваш ще се преоблека. - казах му. Относно желанията...все ще намери нещо, което да каже..тц тц.
- Добре казвай първото желание.. - казах без да го поглеждам. Сега знам, че ще измисли нещо изгодно за него..горко ми, особено сега като съм обикновен човек или поне така се чувствах.

- Искам да се облечеш като полицайка и да ми танцуваш - казах с едва прикрита доволна усмивка а след като видях изражението на Петя не знам как се сдържах да не избухна в смях но въпреки това бях съвсем сериозен. Това беше желанието ми. Е, само едното де. Имах да мисля още две.
- Не ме гледай така, сериозно говоря. Даже искам да се облечеш като секси полицайка. И не приемам "не" за отговор. Трябва да ми изпълниш желанието, задължена си. Препоръчително е да го изпълниш още сега. - погледнах я съвсем сериозно и зачаках да ми изпълни "скромното" желание.

- Първо нямам костюмчето, и второ щом не приемаш "не" ще ти кажа "няма да стане". - казах. В този момент едно костюмче на полицайка се появи в ръцете ми. Крис изгледа доволно.
- Хубаво. - казах намръщено. Бутнах Крис на един стол и го завързах с въжета и един колан около кръста..нямам намерение да танцувам.

Лесно се освободих.
- Забравяш че съм вампир - усмихнах се широко.
- Хайде слагай костюма и започвай, чакам - казах строго и се настаних удобно на дивана като преди това отскочих до кухнята и си взех пуканки.
- Добре готов съм - казах и зачаках.

- Забравих да ти кажа, вчера бях на доктор понеже ми беше много зле...каза, че може би съм бременна отново... - казах и наведох глава.
- Не трябва да се изморявам. - казах и го погледнах жално. Дано номера ми да мине..не че съм бременна..

- Това е толкова вярно колкото това да дойда някой ден и да ти заявя че съм бременен - казах и избухнах в смях. Отлично знаех че тя не е бременна. Просто се опитва да избегне танца.
- Хайде танцувай преди да съм си изгубил търпението! - повиших тон. Исках желанието ми да бъде изпълнено и от още сега!
- Чакам! - почти викнах със все така строг глас.

- От кога станах зависима от теб? А и не ми викай ясно? - казах и отидох в кухнята. Взех си нещо за пиене. Трябва да намеря Джен да ме направи вампир отново...после ще видим кой с кого ще си играе..

Петя отиде в кухнята, станах от дивана и отидох при нея, като взех пуканките със себе си.
- И няма да ми изпълниш желанието? Не,не..не може така, обещала си и си искам желанията! Аз не съм виновен, че загуби баса, така че.. - приближих се към нея.
- Хайде започвай, чакам. - облегнах се на една от стените, чакайки да започне да танцува, междувременно си хапвах пуканки, докато Петя ме гледаше ядосано.

Няма да се откаже лесно...познавам го.
- 5 мин. ако искаш и по - малко, но не и повече! - казах намръщено. толкова беше доволен...да отиде на бар..не едно, не две а толкова момичета ще танцуват там...

- Щом не искаш недей. - казах и оставих пуканките на масата. няма да я карам на сила..ако тя иска ще танцува, ако не няма. Тя се качи към спалнята. Явно искаше колкото се може по - бързо да свали костюма на полицайка.

Качих и се преоблякох. Писна ми да седя вкъщи и мисля да отида някъде далеч..Англия може би? Събрах дрехите си..гледах да не събирам всички, но не стана целия гардероб отиде в два куфара...тръгнах към летището.